По време на процеса изкарваше три пъти повече от нормалната си почасова тарифа (въпреки че пред Греъм призна само за двойно увеличение). Парите бяха добри и несъмнено щяха да го задържат на повърхността. Но предстоящата вноска на Лелънд беше последната, след нея отново му трябваше солиден и постоянен източник на доходи. Фрийман със сигурност щеше да му подхвърли нещо, но той имаше чувството, че вече трябва да действа сам, на високи обороти, със стабилни клиенти. Крайно време беше да го направи… Тръгна по стълбите към кабинета си, там може би го чакаше посланието от точно такъв клиент…
Но краката му сами се насочиха към кабинета на Греъм. Почука и натисна бравата. Във „Фрийман Асошиейтс“ не заключваха вратите…
Греъм беше облечен в син костюм от лека материя, косата му бе подстригана късо. Изглеждаше абсурдно млад и красив, явно сега спеше много по-добре, отколкото през отминалите шест месеца. Торбичките под очите му бяха изчезнали, но при внимателно вглеждане все още се забелязваше характерната бледност, която се получаваше единствено в затвора. А към нея се долавяше и нещо друго — може би последните остатъци от умората, или пък нови грижи…
— Скъпата Филис ми съобщи, че желаеш да ме видиш — рече Харди и внимателно затвори вратата зад гърба си.
— О. Да. — Двете думи бяха казани поотделно, въздухът шумно напусна гърдите на Греъм: — Нещата на Сал са готови за пренасяне…
Харди добре знаеше за какви „неща“ става въпрос: личните вещи на Сал, прибрани на временно съхранение в съдебния склад като веществени доказателства, плюс обзавеждането на жилището му, откарано в едно от общинските хранилища. Прибирането на тези вещи, последното посещение в Съдебната палата — всичко това беше част от емоционалното натоварване, свързано с делото. Последната му част…
Колебанието на Харди продължи точно две секунди. Знаеше, че това ще глътне остатъка от деня, но личните вещи на Сал бяха по-важни. Може би защото с тях беше свързан и един от най-големите му провали…
— Окей — кимна той. — Само ми дай пет минути да прослушам телефонния секретар…
Върху касетата бяха записани седем обаждания.
Третото беше от някоя си Джийни Уолш, която беше позвънила по повод обявата за Джоан Сингълтери. Харди набра оставения номер, но насреща никой не вдигна.
Веднага след присъдата Греъм изрази желание да открият Сингълтери или децата ѝ и да им изпратят парите. В сърцето на Харди потрепна топло чувство, което много приличаше на гордост.
Джордж и Дебра проявиха очаквания скептицизъм относно съществуването на тази жена, да не говорим за инструкциите на Сал парите да бъдат предадени именно на нея.
Но явно осъзнали, че това е единственият начин да сложат ръка върху тези пари без да се стига до съдебни дела, те приеха предложението на Греъм да направят един последен опит за издирване на Сингълтери чрез обяви във вестниците, но с уговорката, че ако той се окаже неуспешен, тримата ще разделят петдесетте бона помежду си. След кратко колебание Греъм прие. Може би защото беше изчислил, че съдебната делба така или иначе ще глътне почти цялата сума.
За сметка на това направи всичко възможно издирването да бъде ефективно. Зарязаха досегашната стратегия за пускане на малки обяви в 30-40 национални ежедневника (предложена от Харди) и решиха да я заменят с петсантиметрово каре в спортните страници на петте най-големи вестници в Калифорния, плюс трисантиметрово каре във „Уолстрийт Джърнъл“. Обявите трябваше да излизат в продължение на една седмица и това глътна повечето от парите, които Греъм бе оставил на съхранение у Крейг Айсинг. Седмицата изтече преди два дни, в неделя…
Харди знаеше, че не бива да храни надежди от едно телефонно обаждане. Още по време на процеса беше получил поне пет-шест такива, всичките абсолютно фалшиви. Но въпреки това кръвта му кипна. Процесът беше приключил успешно, макар че до обявяването на присъдата почти не мигна. През цялото време не можеше да се отърве от чувството, че нещо остана недовършено.
И това нещо беше съвсем ясно — убиецът на Сал Русо така и си остана ненаказан. Харди не можеше да се отърве от чувството, че този факт има пряко отношение към тайнствената Джоан Сингълтери. И, разбира се, ясно съзнаваше, че ако Сингълтери е била свързана по някакъв начин с убиеца, тя със сигурност също е мъртва. А ако случайно не е, обявата във вестниците я поставяше в смъртна заплаха. По тази причина решиха да пускат кратки и общо взето трудно забележими съобщения. Името Джоан Сингълтери, телефонният номер на Харди и обещание за възнаграждение. Толкоз. Нито дума за Греъм, Сал или самият Харди…