Депозитарът за съхраняване на веществените доказателства представляваше едно огромно помещение в сърцето на Палатата, което приличаше на стара библиотека, превърната в автомобилен сервиз. И миришеше така, сякаш тук наистина сменяха масла. Разделена на отделни клетки отделена мрежа, с осветени от голи крушки зеленикави стени, тази зала излъчваше типичната за цялата сграда мрачна атмосфера, дори и нещо повече…
Сара чакаше пред гишето. Харди се наведе и остави в краката си вярното адвокатско куфарче, което по навик носеше навсякъде със себе си. Вдигна глава, видя как Греъм поздравява с целувка младата жена в полицейска униформа, веждите му смаяно се повдигнаха. После си даде сметка, че дежурният полицай едва ли е запомнил Греъм, пък и да го беше запомнил, това вече нямаше никакво значение. Неговият клиент беше свободен гражданин и можеше да целува ченгетата колкото си ще…
В случая това занимание му отне някакви си нищожни две минути. В качеството си на полицейски инспектор, извършил съответния арест, Сара трябваше да подпише няколко формуляра и това беше всичко.
— Къде е Марсел? — дружелюбно ѝ се усмихна Харди.
— Този следобед съм в почивка — изгледа го тя. Не каза нищо повече, очевидно решила, че отговорът е достатъчно изчерпателен. Последиците от връзката ѝ с Греъм вече са започнали да се проявяват с пълна сила, рече си Харди. Историята гръмна в пресата само една седмица след процеса.
Решил, че днес не е време да засяга тази тема, той спокойно се извърна към гишето. Върху него бяха поставени три кашона. Първите два съдържаха всички хвърчащи бумаги и документи, открити в жилището на Сал, а третият — значително по-малък — бе определен за съдържанието на домашния му сейф. Върху стената му акуратно бе залепен етикет, на който с черен маркер беше написано: С. РУСО #97-101254, СЕЙФ ЕВЪНС/ЛАНИЕ ОТДЕЛ „УБИЙСТВА“.
Греъм отвори именно този кашон, на лицето му се появи колеблива усмивка, главата му леко кимна.
— Всичките ли са там? — попита Сара.
— Поне така изглежда — отвърна той.
— Казах му, че никой не може да пипа веществените доказателства, но той не ми повярва — извърна се Сара към Харди.
— Защото е доверчива душа — добави Греъм.
— Значи имаш късмет — отсече Харди и започна да подрежда на гишето пачките стодоларови банкноти. — Все пак нека ги преброим…
След миг беше готов. Облещил очи, дежурният полицай го попита дали си е осигурил охрана. Но Харди не му обърна внимание и придърпа една кутия за обувки, поставена редом с кашона. Бейзболните картички бяха прекалено малки, за да я запълнят и някой ги бе прикрепил към дъното с помощта на смачкани вестници. Греъм протегна ръце към тях, но Харди го изпревари.
— Какво ще кажете, ако сложим парите обратно в кашона? — обади се Сара.
— Всичко ще сложим обратно — кимна Харди. — Явно нищо не е пипано, сега трябва да намерим безопасно място…
— Така мисля и аз — рече Греъм, после бръкна в кашона, извади един стар колан от напукана кожа и го уви около кръста си: — Дали ще се намери майстор да му сложи нова тока?
Очевидно искаше да запази нещо за спомен от баща си, но коланът едва ли беше най-добрият избор: стар, напукан, от груба необработена кожа.
— Жалко, че ми е голям — промърмори той, изду стегнатия си корем, усмихна се и го подаде на Харди: — Но на теб положително ще ти стане… Ще го пробваш ли?
— Можеш да бъдеш благодарен, че между нас присъства дама — ледено процеди Харди. — Но вероятно имаш представа какъв отговор съм готов да ти дам…
Натовариха кашоните на задната седалка на БМВ-то, тъй като багажникът вече беше препълнен. Използвайки Сара като въоръжена охрана, Греъм реши да остави парите и картичките в някоя от пощенските касети, а за останалите вещи да мислят след като ги закарат в Еджууд.
Харди отказа да го оставят някъде в центъра, тъй като беше намислил отново да потърси жената, оставила номера си във връзка със Сингълтери. Не бе споменал нищо пред Греъм, тъй като не искаше да го разочарова в случай на неуспех.
Мощният мотор тихо боботеше, Греъм и Сара бяха готови да потеглят.
— Какво откри за картичките? — не се стърпя Харди.
— Още проверявам как вървят — отвърна Греъм. — По всичко личи, че ще струват някъде между четирийсет и петдесет…
— И тях ли ще разделиш с Джордж и Дебра?
— Страхувам се, че точно така ще направя — сви рамене Греъм. — Без Сингълтери просто нямам друг избор…
Сара се приведе към страничното стъкло.
— Освен това възнамерява да декларира и доходите си от софтбол — подхвърли тя.