Харди тихо подсвирна.
— После да не ме ангажираш за някое дело с данъчните?
— Промених се — уведоми го с напълно сериозен тон Греъм. — Решил съм да декларирам всеки цент, който ще печеля оттук нататък, чак до края на дните си! Нямам намерение отново да се озова в затвора, чуваш ли?
— Чувам — тържествено кимна Харди. — Явно ти си великолепен пример за възпитателната сила на нашата наказателна система! Влезеш ли в пандиза за няколко месеца, излизаш напълно нов човек!
Прибра се в кантората и първата му работа беше да набере номерът на непознатата жена. Този път насреща вдигнаха още на втория сигнал.
— Ало, Джийни Уолш?
— На телефона — отвърна млад женски глас на фона на бебешки плач.
— Вие ли сте ме търсили по повод една обява във вестниците?
— Да, аз. Искам да разбера дали ще получа наградата, която сте обявили… Малко пари наистина ще ми дойдат добре.
— Възможно е — предпазливо отвърна Харди. — Но ние всъщност търсим самата Джоан Сингълтери… Вие познавате ли я?
— Разбира се, нали затова ви се обадих? Джоан Сингълтери бе моята майка… — Миналото време накара Харди да стане на крака, а допълнението на младата жена го прати обратно на мястото му: — Тя почина преди около четири години…
— Бихте ли отговорили на няколко въпроса, свързани с нея?
— Да, разбира се. Но все пак бих желала да зная с кого разговарям…
Харди се извини.
— Името ми е Дизмъс Харди, адвокат от Сан Франциско…
— От Сан Франциско ли? Това е ужасно далеч оттук!
— А вие къде живеете?
— В Юрека.
Харди разтвори бележника си на чиста страница. Юрека се намираше в община Хумболт, Калифорния, на около петстотин километра северно от Сан Франциско — старо пристанище, използвано някога за превозване на дървен материал.
— Майка ви също ли живееше в Юрека? — попита той.
— Да.
— Постоянно?
— Един момент… — Жената остави слушалката, гласът ѝ долетя някъде отдалеч, приглушен и сърдит: — Не го слагай там, Британи! Мама ей сега ще дойде при теб…
Харди мълчеше и чакаше.
— Моля да ме извините — отново взе слушалката Джийни: — Докъде бяхме стигнали?
— Майка ви винаги ли е живяла в Юрека?
— Почти през целия си живот. Родена е тук. Известно време е живяла в Сан Франциско, но после отново се е прибрала. Но там, при вас е била с друга фамилия — Палмиери. Джоан Палмиери. А когато се върна тук, се омъжи за Рон Сингълтери…
— Как казахте, че е било името ѝ в Сан Франциско? — попита със свито сърце Харди.
— Палмиери — повтори Джийни и му продиктува името буква по буква.
— Познавате ли човек на име Сал Русо? — попита Харди.
— Не.
— Да сте чували това име от майка си?
— Сал Русо? — насреща настъпи кратко мълчание. — Не, нищо не ми говори… Тя познавала ли е този човек? Означава ли това, че аз няма да получа наградата? Британи, престани!…
Явно детето в стаята ангажираше вниманието на Джийни Уолш почти толкова, колкото и мисълта за наградата. Харди се колебаеше дали да прекъсне този разговор, или да се опита да научи нещо повече. Най-сетне откри някаква следа от Джоан Сингълтери, откри и ново име, което изискваше пълно проучване. Палмиери…
Благодари на Джийни и обеща да се обади отново. Възбудата му вече беше толкова силна, че ръцете му затрепериха. Предчувствието му се превръщаше в действителност. Още не знаеше точния механизъм на това, което предстои, но беше сигурен, че Джоан Сингълтери ще го отведе при убиеца на Сал Русо.
Трийсет и шеста глава
Цялата фамилия бе хвърлена в приготовлението на чили, питки с подправки и тортилас. Пико и Анджела Моралес дойдоха на гости с трите си деца. Всички се храниха на една маса — и възрастните, и децата…
Никой не говореше на юридически теми.
Децата си легнаха малко преди осем и половина, всичките пет натръшкани едно до друго на пода в стаята на Ребека. Три часа по-късно Пико и Анджела събудиха своя отбор, за да го прибират у дома, а Харди и Франи все още разполагаха с известно количество енергия, което използваха пълноценно.
Тази сутрин той приключи шесткилометровия си крос почти успешно. По стандартите на Калифорния времето беше доста студено — синоптиците предвиждаха максимална температура от около десет градуса. По тази причина Харди се навря в малкото складче под стълбището и внесе в хола наръч дърва. Докато Франи пържеше хлебчета, той се зае да почиства риболовното си сакче.
Времето за домашни задължения изтече неусетно, в кантората се появи чак към обяд. Сред посланията на телефонния секретар фигурираше и обаждане на един от докторите, помогнали на пациентите си да преминат в отвъдното.