Трийсет и седма глава
Настани се зад кухненската маса в момента, в който входната врата се затвори зад Франи, повела децата на училище. С облекчение установи, че листчето с телефонния номер на Джийни Уолш все пак е в куфарчето му, въпреки временната, но тотална амнезия, която го беше обхванала вчера.
Тя вдигна на второто позвъняване. Този път бебешки плач липсваше, а гласът ѝ звучеше доста по-спокойно.
— Госпожо Уолш, отново ви безпокои Дизмъс Харди. Адвокатът от Сан Франциско…
— О, да, помня ви. Бяхте обявили награда…
Май ще е по-добре първо да ѝ подам захарчето, рече си Харди.
— Обаждам се именно по този повод. Имате всички шансове да получите наградата, но преди това бих искал да ви задам още един-два въпроса… Разполагате ли с няколко минути?
— Надявам се. Британи заспа. Обикновено е много послушно дете, но вчера нещо ѝ беше станало… Може би ѝ растат зъбите.
Харди с лекота влезе в положението на младата жена. Отлично знаеше какво значи да си изцяло ангажиран с невръстно дете, с неговите здравни и всякакви други проблеми. Дори перспективата да получиш една нелоша парична награда не може да те откъсне от тях.
— Убеден съм, че е чудесно дете — рече той. — Но бих искал да ви задам още няколко въпроса за майка ви… Вчера споменахте, че в Сан Франциско се е казвала Джоан Палмиери, нали? Това моминското ѝ име ли беше, или вече е била омъжена?
— Не ви ли обясних? — отвърна с нервен смях Джийни. — Май, че не… Да, тя е била омъжена за баща ми. Не за Рон, а за истинския ми баща…
— Рон? — с недоумение попита Харди, объркан от пороя имена.
— Рон Сингълтери.
— А Палмиери?
— Палмиери е моето моминско име.
Ясно, рече си той. Скоро всичко ще дойде на мястото си.
— А първото име на баща ви беше Рандъл?
— Да, Ранди… А вие откъде знаете?
— Той е загинал при пожара на „Грото“ през 1979 година, нали?
— Точно така. Тогава съм била още бебе. Всъщност, не съвсем — на четири, или пет… Изобщо не го помня. После сме се преместили тук. Мисля, че мама е искала да започне отначало. И не е сбъркала. Нещата се оправили, защото Рон беше много добър човек…
Харди забързано си записваше.
— Но не помните човек на име Сал Русо, така ли?
— Не. Снощи доста мислих върху това… Дори звъннах на сестра ми, но и тя не е чувала името…
Нещата започваха да се изясняват. Сал бе споменал децата на Джоан Сингълтери — в множествено число, и това се потвърждаваше.
— Имате ли и други роднини, Джийни?
— Не. Разбира се изключвам собственото си семейство — Джони и Британи… Марджи е единствената ми роднина. Днес носи името Марджи Санфорд.
— Ясно. Ако не възразявате, ще ви задам още един-два въпроса… Чувала ли сте името Марио Джиоти? Познавате ли го?
— Ако трябва, ще се запознаем — засмя се тя.
— Не, това не е необходимо. Справяте се чудесно. Наградата изобщо не зависи от факта дали познавате Марио Джиоти, или не…
— Това звучи окуражаващо, защото наистина не го познавам.
— И никога не сте чували това име?
— Не, съжалявам.
Аз също, рече си Харди.
Но вече бе получил далеч повече, отколкото само преди два дни би дръзнал да мечтае… В скоропоговорка изстреля пред момичето една дълга серия имена: Брендън и Дебра Макоури, Греъм Русо, Джордж Русо, Лелънд и Хелън Тейлър… Всички имена, за които успя да се сети, между които за малко не включи и Дейвид Фрийман… Но Джийни не познаваше никой от тях.
Каза ѝ да има търпение. Каза ѝ, че май ще се окаже точно човекът, когото търсят. Каза ѝ, че скоро отново ще се обади…
Но къде е връзката? Как са се запознали Сал и Джоан? Направи си едно силно еспресо и потъна в дълбок размисъл.
Ранди Палмиери е загинал при пожара в „Грото“. Самото заведение е било фамилна собственост на Джиоти, продали са го няколко месеца след пожара. Един мистериозен пожар, който е започнал в кухнята на заведението и е успял да го изпепели въпреки наличието на извънредно качествена противопожарна система. Сал Русо пази спомен за този пожар чак до смъртта си, заедно с петдесет хиляди долара на пачки, върху чиито бандероли личи дата от няколко месеца по-късно.
В личен план бракът на Сал приключва горе-долу по същото време. Той вече не се чувства благороден и горд човек, какъвто вероятно се е чувствал до настъпването на тези събития. Той вече няма сили да се бори срещу злите сили, олицетворявани от Лелънд Тейлър. Вече не заслужава нито Хелън, нито прекрасните деца от брака си с нея. Тя има пълното право да го зареже, оттам нататък той не прави никакви опити да поддържа връзка с децата си…