Тя пристъпи крачка напред. Харди забеляза, че беше преметнала чантичката си през рамо, като раница. Държеше я отпред, стиснала я в ръце. Всъщност само с една ръка, тъй като другата беше потънала в нея и очевидно държеше нещо.
— Страхувам се, че това не ме устройва.
Харди събра бумагите върху плота в една купчина и понечи да се изправи.
— Опасявам се, че в такъв случай…
— Моля, седнете на стола си!
Нещо в гласа ѝ го накара да вдигне глава.
Тя бе направила още една крачка. Чантичката бе отишла встрани, до бедрото, в ръката ѝ блестеше малък пистолет. Дулото сочеше право в гърдите му.
— Вие не знаете коя съм, нали?
— Не, госпожо — кимна Харди. — Но положително разполагате с цялото ми внимание…
— Казвам се Пат и съм съпруга на съдията Джиоти. Наистина съжалявам, че се запознаваме при такива обстоятелства…
Съжаляваш ли?, безмълвно се учуди Харди.
— Днес вие с Марио доста сте си побъбрили — подхвърли с нещо като усмивка Пат. — Той ми разказа всичко.
— Така е, госпожо — кимна Харди. — След като ви е разказал всичко, вероятно знаете, че ме нае за свой юридически защитник… А това означава, че нямам право да обсъждам с никого темата на нашите разговори. Нали знаете какви са отношенията между адвокат и клиент?
— Зная, господин Харди — пусна кривата си усмивка Пат Джиоти. — Но зная и как тези отношения се нарушават…
— Нямам подобни намерения.
— За момента сигурно е така. Но някой ден нещата ще се променят. За съжаление аз не мога да си позволя лукса да вярвам на думата ви… Надявам се, че ме разбирате…
Мозъкът на Харди трескаво работеше. Мислите му бяха кристално ясни, може би защото скоро щеше да престане да мисли въобще. Но това бяха мисли, които не предлагаха изход. Единствената разумна идея, която му хрумна, беше да я накара да говори. Колкото по-дълго, толкова по-добре.
— И със Сал ли бяхте толкова любезна, преди да го треснете с бутилката по главата? — попита той.
— Мисля, че грубостите няма да ви помогнат — отвърна тя със скован от напрежение глас. — Не исках да причинявам болка на Сал и предполагам, че наистина не съм го сторила…
Не си му причинила болка, рече си Харди. Само си го убила…
— Той обаче щеше да ни причини болка — продължаваше жената. — Щеше да съсипе живота ни. По неизвестни за мен причини никой не забелязваше това. Дори Марио, който постоянно повтаряше, че Сал е безобиден, че му е стар приятел и много добър човек… Но аз ще ви призная, че Сал беше извън контрол, господин Харди. Той нямаше да спре, някой друг трябваше да го стори. Най-странното в случая беше, че това нямаше никакво значение. Оставаха му едва няколко месеца живот, всъщност не повече от два…
— Зная това — кимна Харди. — Но какво ви накара да преминете към действие?
Предизвикай словоохотливостта ѝ! Нека говори! И мисли! Мисли, да те вземат мътните!
— Наистина ли не знаете? — изви вежди жената. — Марио не ви ли каза? — В смеха ѝ се появи горчива нотка: — Типично за него. Разчистването винаги остава за мен…
— Разкажете ми — рече Харди.
Но тихата истерия очевидно не се отразяваше на намеренията ѝ. Пистолетът остана насочен в гърдите му, а тялото ѝ се раздвижи по съвсем недвусмислен начин. Ей сега ще натисне спусъка и край на всичко, помисли си с отчаяние Харди.
— Заплахата за бомба беше в петък, малко преди обедната почивка. Вероятно знаете това…
Харди кимна.
— Опразнили сградата на съда и Марио излязъл на задната уличка, заедно със сътрудниците си. Изведнъж отнякъде изскочил Сал, обзет от паника. Дръпнал го за ръкава и започнал да крещи, че парите изчезнали. Бил сигурен, че Марио по някакъв начин си ги е взел обратно и го заплашил, че ако не ги върне веднага, той ще разкаже за пожара на всички…
Гласът ѝ се понижи, но дулото на пистолета не помръдна:
— Нима не разбирате, господин Харди? Той щеше да съсипе репутацията на Марио! Нещо, което сме градили през целия си живот! Нима можехме да допуснем това, при това от някакъв сенилен полуидиот?! Не, той трябваше да бъде спрян! Не можех да му позволя да съсипе кариерата на Марио. Та той беше никой, той беше пътник, по дяволите!
— Значи съпругът ви се е прибрал в кабинета си и веднага ви е позвънил?
Пат Джиоти кимна.
— Помислил, че Сал е извадил парите от сейфа и е забравил къде ги е сложил… Затова отишъл с него да ги потърсят… Представяте ли си на какъв риск се е изложил? Биха могли да го видят и запомнят. Разбира се, не открили никакви пари и започнали да се карат…