— Всичко това е вярно, синко — кимна Фрийман. — Наистина е била луда, за да си въобразява всички тези ужасни неща, свързани с умишлени палежи при участието на съпруга ѝ…
— Но Джиоти… — Харди изведнъж млъкна, тъй като картината ясно се очерта в съзнанието му.
— Какво Джиоти? Той отрича всичко, а медицинският екип потвърждава диагнозата — всичко е плод на болното ѝ въображение. На нея не вярват само шепа прекалено подозрителни репортери… — Умните очи на стареца се спряха върху лицето на Харди: — Нещата могат да се променят само в случай че се яви свидетел, който да докаже наличието на умишлен палеж… Но ти не познаваш такъв човек, нали, Диз?
— Не.
— И аз си помислих така. Защото, в противен случай, сигурно щеше да споделиш това със старото си другарче Дейвид…
Харди беше наясно, че няма как да използва признанията на Джиоти, направени в качеството му на клиент. Онези пет долара се оказаха най-тежко спечелените пари в живота му.
— Не знам нищо, Дейвид — мрачно рече той.
— Вярвам ти — кимна старецът. — Но първо на първо, Прат трудно може да се нарече влюбена в теб… И след като отказваш да ѝ предоставиш информация за Джиоти, тя едва ли ще подходи към жена му с цялата тежест на закона. В крайна сметка съдията е доста влиятелна личност, нали? А ти си се изпречил на пътя му… Бъди доволен, че не те обвинява теб в опит за убийство на жена му!
— Като за целта съм използвал собствения ѝ пистолет, а? — направи гримаса Харди. — Но това вече няма значение. Ами Пауъл? Нима и той нищо няма да направи?
— Защо? — сви рамене Фрийман. — А и да иска, няма да може… И двете престъпления са извършени в район под юрисдикцията на Прат. Тя е взела съответните мерки и завежда дело. Точка по въпроса.
Харди притисна слепоочията си, които изведнъж започнаха да пулсират от болка.
— В крайна сметка колко ще лежи? Имам предвид жената на Джиоти…
— Още не си чул най-главното — съчувствено поклати глава Фрийман. — Съдията току-що отложи обвинението и тя няма да бъде откарана в затвора…
— Знам какво означава отлагане! — нетърпеливо го погледна Харди. — Въпросът е за колко време?
— За неопределено — отвърна Фрийман. — Засега ще остане в ареста на районния участък, който се намира на две крачки от дома ѝ…
— Господи Исусе! — най-сетне избухна Харди. — Това не е случай на дребна кражба в супермаркета! Никой съдия не би постъпил по такъв начин!
— Този сигурно познава Джиоти — сви рамене Фрийман. — А след като Прат намира идеята за добра, едва ли някой друг ще вземе да възразява…
— Аз ще възразя!
— В случая, ти си пословичният герой, от чието мнение никой не се интересува, синко — въздъхна Фрийман. — Не ми е приятно да ти го напомням, Диз, но в последно време успя да си създадеш доста врагове в този град… И по тази причина няма да получиш дори мястото на резервния играч, който на даден етап трябва да се включи в отбора.
Харди стоически издържа и този удар. Не беше особено изненадан от развоя на събитията, в момента го интересуваше единствено каква ще бъде присъдата на Пат Джиоти.
— Как мислиш, колко ще ѝ дадат? — бързо се овладя той.
— Най-много две години — отвърна Фрийман, после поклати глава: — Но тя ще бъде образцов затворник и…
— Но за какво тогава беше всичко това? — някак разсеяно попита Харди и докосна бинтовете си. — За какво се изложих на опасност?
Фрийман отхапа огромен залък от сандвича си и съсредоточено задъвка. Проговори едва след като го прокара с глътка „Пелегрино“:
— Ти спечели делото си. Клиентът ти е свободен. И благодарение на този факт се сдоби с нови клиенти…
В този отговор Харди не видя нищо утешително.
— Значи получавам два куршума, които за малко не ме изпращат в отвъдното, а извършителят ще изкара няколко месеца почивка в местния клуб и отново ще бъде свободен — горчиво обобщи той. — И това е всичко, а? Къде отиде правосъдието в тази страна?
Фрийман кимна, отпи нова глътка вода, присви рамене.
— Правосъдието ли? — попита. — Според мен си е взело отпуска…
„Станьола“ беше претъпкан от посетители.
Октомври е един от най-активните туристически месеци в Сан Франциско. Фериботите, акостиращи на всеки двайсет минути на Кей 39, бълваха тълпи от народ, които прекосяваха площад Жирардели и се разливаха като пълноводна река из уличките около Рибарския пристан.
През последните няколко седмици Марио Джиоти бе напълно погълнат от проблемите, които жена му имаше със закона. Остана шокиран когато разбра, чу тя беше убила Сал, но шокът бързо отстъпи място на следващата задача — максимално ограничение на пораженията от този акт. Която, пречупена през призмата на връзките и авторитета му, не се оказа особено тежка…