Пат Джиоти си направи труда да изчете купища специализирана литература. Тя нямаше никаква професия и никога не беше работила. Може би по тази причина животът ѝ се въртеше в близка орбита до професията на съпруга ѝ. А може би от страх, че един ден няма да имат тема за разговор… Но, независимо от причините, тя поддържаше юридическите си познания на високо ниво и често се задълбочаваше в дребните и незначителни подробности, неизбежно съпътстващи всеки процес.
Джиоти пусна ръката на жена си и се облегна назад, за да даде възможност на келнера да сервира храната им.
— В едно съм сигурен — промърмори той. — Тази история далеч не е приключила. Особено след като възникнаха съмнения във версията за самоубийството…
Пат остави вилицата си и изненадано го погледна:
— Следствието не е приключило, така ли?
— Ако не става въпрос за самоубийство, значи става въпрос за обратното — поклати глава съдията. — А всяко убийство се разследва докрай!
— Така гласи законът, но според мен следствието трябва да приключи. Нека оставим Сал да почива в мир.
Той отново се пресегна през масата и хвана ръката ѝ.
— Кой може да каже колко го е боляло, Пат? Ами ако е искал да преодолее болката, колкото и ужасна да е била тя? Ако не е искал да умре точно в този момент? Това е същността на въпроса, скъпа…
Това е моят Марио, помисли си тя. Винаги съдия, съдия до мозъка на костите, който неуморно търси същността на нещата, валидността на закона.
— По тази причина следствието трябва да установи кой е бил на гости у Сал — тихо добави мъжът ѝ.
Харди направи опит да изчисли колко време е прекарал на открито през този прекрасен ден. Сутринта излезе малко преди седем, все още имаше мъгла. Четири-пет минути му бяха нужни, за да стигне до мястото, където бе паркирал колата си. Пред къщата на Греъм остана не повече от две минути. За този отрязък от време успя да се наслади на ярките слънчеви лъчи, птичата песен и аромата на цъфнали цветя. И да размени няколко реплики с Лание. Трийсет секунди, за да се върне при колата си в един и четвърт. Две минути път от гаража в центъра до офиса…
В момента беше осем без петнайсет. Слънцето бе само спомен, тъмнината вече се спускаше над околните сгради. Изправен до прозореца, той гледаше надолу към улица Сътър. Беше без сако, с разхлабена вратовръзка и възпалени очи. Зад гърба си имаше тринайсетчасов работен ден, разпределен между Греъм Русо и „Триптек“. И само осем и половина минути на чист въздух…
Преди четвърт час бе привършил с клетвените показания на Тери Ловиц от пристанището на Оукланд. В пет и половина, след като стана ясно, че нещата ще се проточат още поне два часа, Харди поръча сандвичи от близкия бар. После позвъни на Франи да я предупреди, че ще закъснее. Новината никак не я очарова.
Ловиц беше началник-отдел „Техническа поддръжка“ в пристанището. Човек с отчайващо беден и неубедителен речник, според мнението на Харди. Едва на третия път успя да даде елементарните лични данни, необходими за протокола. За сметка на това становището на господин Ловиц по делото беше съвсем категорично: Порт Оукланд никога, дори за секунда, не е допускал експлоатацията на неизправна машина, особено пък на крановете за товарене на стоки в корабните трюмове.
В последвалите пет часа Харди му даде поне трийсет примера както за незначителни, така и за по-сериозни аварии, станали по вина на неизправно оборудване. Но в случаите, в които господин Ловиц изобщо свързваше някакви изречения, той успяваше да намери основателно оправдание за всяка една от тях. Беше ясно, че този човек е твърдо решен да запази службата си, каквото и да му струва това.
Харди се върна до писалището, взе една от трите стрелички за дартс на плота и механично я хвърли към таблото. В частицата от секундата, с която се измерваше времетраенето на полета, той изведнъж си даде сметка, че е пред прага на личен рекорд, стига да улучи сектор 3.
Стреличката се заби в центъра на сектор 20. Дейвид Фрийман се появи на прага с бутилка вино и две чаши, телефонът иззвъня.
— Такъв е животът — безпомощно вдигна ръце Харди. — Всичко ти се струпва накуп.
Фрийман търпеливо го изчака да вдигне слушалката.