Може би всичко това не беше изчезнало напълно, може би все още имаше шанс да го възстанови.
Не знаеше дори къде изчезна черния тиган. Този кухненски съд от солидно желязо тежеше над пет кила и представляваше единственото реално наследство от родителите му Джо и Йола, които загинаха при самолетна катастрофа, когато Харди бе на деветнайсет години. В продължение на много време си беше приготвял храната в него. През годините на първия си брак, принудителното ергенство след тях…
Държеше го винаги на печката, лъскаше го с такова усърдие, че желязото блестеше като никелирано. Никога не го миеше с вода. За отстраняване на твърдите частици използваше дървена стъргалка, след което го търкаше със сол и сух парцал. По дъното на тигана не залепваше нищо, дори когато приготовляваше храната си без мазнина. Този тиган беше едно от съкровищата му. Когато се събра под един покрив с Франи, той я предупреди, че тиганът е символ на неговата същност.
Ако това е било истина, значи днес се намирам в беда, рече си Харди. Нямаше представа къде изчезна тигана. Зае се с основно претърсване и скоро го откри — под работната масичка на площадката, от която се излизаше в задния двор. По някое време през годините на брака им Франи го беше извадила от употреба, а той дори не бе забелязал това. Отдавна вече не си приготовляваше храната сам, вечно претрупан с работа. А проклетото нещо бе прекалено тежко за Франи и тя съвсем основателно го беше изхвърлила…
Тази сутрин не пристъпи към рутинните си действия: душ, обличане на костюма и връзване на вратовръзката, кафе. Вместо това намъкна чифт избелели дънки и стария пуловер с надпис „Кал Поли“, обу маратонките си на бос крак и тихо се зае с търсенето на черния тиган.
Двайсет минути по-късно застла кухненската маса с една френска покривка на карета и подреди приборите за закуска върху нея. Направи едно кафе по вкуса на Франи — с много сметана и три четвърти лъжичка кафява нерафинирана захар. Занесе го в спалнята, остави го до леглото и я събуди с целувка по бузата.
Ребека, която всички наричаха Бек, беше дъщерята на Франи от първия ѝ брак, но Харди я обичаше като свое дете. В момента деветгодишното момиченце спеше по гръб, с отворена уста и изритани в краката завивки. Братчето ѝ Винсънт беше на седем, но вече разполагаше със самостоятелна стая в дъното на къщата. От известно време насам обаче той предпочиташе да спи при Бек, постлал тънък футон на пода до леглото ѝ. Сега лежеше свит на кравай, завит чак до шията. Харди го прекрачи, седна на ръба на леглото и прошепна в ухото на Бек:
— Кленов сироп и палачинки.
— Палачинки ли? — моментално се ококори тя. Ръцете ѝ за миг се увиха около врата му, после босите ѝ крака се спуснаха на пода. — Винсънт! — изкрещя тя. — Тате ще ни прави палачинки!
Винсънт се събуди и скочи отгоре му още преди Харди да разбере какво става. Секунда по-късно вече беше по гръб върху футона, а отгоре му се изсипа лавина от детски ръце и крака. Вдигна се невъобразима врява.
Харди нададе силен рев, сграбчи топлите телца и започна да ги гъделичка. Получи един силен, ама наистина силен ритник в слабините, простена, но никой не му обърна внимание.
Най-сетне се укротиха. Беше се озовал с гръб опрян в таблата на леглото, а децата се сгушиха от двете му страни. Чу как се включва душа в банята, миг по-късно задрънча и будилника до леглото му.
— Хайде да се обличаме — рече и потупа децата по голите гръбчета. — Закуска след пет минути.
— След четири! — скочи на крака Бек и хукна към банята.
— Три! — извика Винсънт и я последва, но закъсня. Вратата на банята се затръшна под носа му. — Татко, тая Бек пак блъска вратата! — оплака се момчето и забарабани с юмручета по дървения плот. — Тате!
Харди се изправи. Криза номер едно. Пое си дъх и се приготви за ролята на посредник. Слабините вече не го боляха.
Главоболието беше изчезнало.
На телефонния секретар в офиса го чакаше едно послание. Греъм го беше потърсил от затвора. Евънс и Лание отново се появили на прага му точно в седем. Но този път го арестували по обвинение в убийство.
Партньорът ѝ бе зает с разпит на свидетели по друго убийство, станало още преди Сара да бъде преместена в отдела. По тази причина тя тръгна сама към апартамента на Сал.
На вратата все още стояха полицейските лепенки. По всичко личеше, че ѝ предстои рутинна и доста досадна работа, на това изобщо не я смути. Изпитваше някакво странно привличане към историята на този стар продавач на риба, ненавиждан от всичките си близки.