На преден план личеше една явно запусната рибарска лодка, на борда ѝ пишеше „Заслужена награда“. Върху палубата ѝ бяха пръснати кошове за лов на раци, такива имаше и на пристана. Илюминаторите на кабината бяха без стъкла, въженият борд — увиснал и на места скъсан. Хора не се виждаха. Не, всъщност има един… Напрегна въображението си и реши, че това е някакво самотно дете, което седи на трапа с приведени рамене, а в ръцете си държи счупена въдица. В дъното, като фон на лодката, се виждаше скелета на опожарена сграда, от която се издигаха тънки стълбове дим.
Евънс се отдръпна крачка назад, без да сваля очи от картината. Бавно осъзна какво я тревожи. Беше една особена чувственост, много по-силна от сюжета. Ако Сал Русо е автор на тази картина, той далеч не е бил парцаливия скитник, когото всички познаваха. Имал е душа, при това много чувствителна душа…
Отърси се от съзерцанието, пристъпи към ъгъла и вдигна тежкия кашон. Постави го на масата и отметна преплетените капаци, омекнали от честа употреба.
Вероятно бе очаквала да види нови боклуци — онези бог знае защо събирани разписки и писани на ръка бележки, които изпълваха цялата къща. Вместо тях обаче откри две големи папки, пристегнати с ластик и четири книги с твърди корици.
Първо извади книгите и ги постави с обложките нагоре. „Естественото“ от Бърнард Меламед, изтъркан от честа употреба наръчник на ветроходеца „Чапман“ с подзаглавие „Пилотиране“, едно антикварно библиотечно издание на „Моби Дик“ с кожени корици и позлатени ръбчета, „Падението“ на Албер Камю.
Папките ѝ поднесоха нова изненада. Оказа се, че те всъщност са албуми за снимки, при това акуратно подредени и много добре запазени. Сал очевидно ги е държал в хола, за да са му подръка, а Сара бе готова да се обзаложи, че често ги е разтварял.
Разгърна първата корица с чувството, че върши нещо непозволено. Снимките бяха на много красив младеж — сам, или в компанията на също така красива жена в напреднала бременност. Младежът трябва да е Сал, съобрази тя. Необходими ѝ бяха известни усилия да приеме този факт, тъй като човекът от снимката нямаше нещо общо със стареца, когото беше заварила тук в петък…
После дойде ред на първата бебешка снимка. Под нея с твърд мъжки почерк беше написано: ГРЕЪМ ДЖОУЗЕФ РУСО.
Бързо прелисти страниците. Ето я рибарската лодка от картината. Но новичка, чиста и излъскана, с ухиления Сал Русо на носа. Още две деца, малка къщичка, типична за района около Сънсет.
Порасналият Греъм играе бейзбол. Сал свири на акордеон на някакво тържество, още снимки на рибарската лодка в залива и на пристана. Пак дете, момиченце. Дебра. Момченце — Джордж. Съпругата се появява все по-рядко. После няколко празни страници и изведнъж — къща.
Това беше последната снимка в албума.
Слънчевият правоъгълник на пода стана доста по-голям. Сара се изправи и разкърши рамене. Влезе в кухнята, заобиколи все още преобърнатия стол, който криминалистите кой знае защо не бяха пипнали. Наля си чаша вода. Тук присъствието на слънцето беше далеч по-осезателно. Единственият прозорец беше много по-чист от онези в хола, нямаше нито завеси, нито щори. В умивалника имаше три чаши, две от тях съдържаха някаква кафеникава течност. На масата лежеше неизмита чиния, ножът и вилицата бяха кръстосани върху нея. Гледката я накара да изпита тревога. Нима всичко щеше да е толкова подредено, ако тук действително е имало борба?
Напомни се да обсъди този въпрос с Лание, после се върна в хола и отвори втората папка. Бейзбол, бейзбол и пак бейзбол. Сара бавно се отпусна на дивана. Това щеше да ѝ достави удоволствие, тъй като обичаше бейзбола. Дори все още играеше в един от аматьорските тимове за жени, редовно, всяка седмица…
Беше едно дете в семейството, при това момиче. Бейзболът беше връзката с баща ѝ — човек, когото продължаваше да обожава. Родителите ѝ вече бяха пенсионери и се преместиха в Палм Спрингс. Виждаха се рядко, но по време на редовните телефонни разговори все още се подкачаха на темата запалянковщина. Сара беше запален привърженик на „Джайънтс“, докато баща ѝ предпочиташе „Доджърс“.
Преди да се преселят в Калифорния, родителите ѝ бяха живели в Бруклин. По тази причина кръвта във вените им е синя, като екипа на „Доджърс“, твърдяха те. Трябва да им кажа за Греъм Русо, който е бил резерва в „Доджърс“, рече си Сара. И да ги попитам що за тим е този „Доджърс“, след като наема убийци? Баща ѝ положително ще хареса тази шега.