Тук това не можеше да се случи. В тази част на затвора не допускаха да се шляят хора, а коридорът представляваше една извита пътечка около тялото с административните канцеларии. Покривът горе беше изцяло остъклен и помещението имаше достатъчно светлина, особено през слънчевите дни. Е, не беше чак жизнерадостно, но не беше и дупка…
Обърна гръб на прозореца и започна да се подготвя. В първата среща зад решетките с човек, когото познаваш от цивилния живот, винаги се съдържа елемент на шок.
След минута-две тук ще се появи Греъм Русо, който положително ще изглежда променен. Ще бъде облечен в оранжев комбинезон, може би окован във вериги. Частица от душата му щеше да си е отишла завинаги. И това щеше да е достатъчно за дълбоката промяна. Промяна, която Харди не искаше да вижда…
Натика ръце в джобовете си и продължи да чака.
Започнаха седнали от двете страни на масата, но Харди не издържа, стана и започна да крачи напред-назад. Историята на Греъм се промени по доста обезпокояващ начин. Той изглежда още не можеше да повярва, че сержант Евънс наистина го беше арестувала.
— Никога не допусках, че ще направи подобно нещо.
— Защо? Тя е ченге, това ѝ е работата.
— Да, но… — замълча, търсейки точните думи.
— Какво „но“?
Намери ги.
— Позволих си малка закачка, нещо като флирт. Бях сигурен, че ще захапе. Не очаквах да продължи претърсването. Очаквах обратното — да се впечатли от желанието ми да им сътруднича и да ме остави на мира…
— Но не им каза истината.
— Грешна преценка — сви рамене Греъм.
— На какво?
— На желанието ѝ да научи истината, предполагам. Мислех, че ще повярва на мен, а не на думите…
Това накара Харди да се почувства наистина неудобно.
— И сега?
— Какво „и сега“?
— Ти, аз и истината. Пълна глупост!
— Теб не съм те излъгал.
— Напротив, излъга ме. Каза, че не си бил близък с баща си…
— Защото вече го бях казал и на полицията. Всъщност… Струваше ми се, че не е толкова важно. Исках да ме измъкнеш, но без да се съмняваш в мен… Обърках нещата, съжалявам…
Харди за миг затвори очи, преглътна и кимна:
— Добре. Нека си изясним нещата. Въпреки това, което заяви пред мен и пред полицията — на два пъти — ти си поддържал близки отношения с баща си.
— Да — кимна Греъм. — Мислех, че ще бъде по-лесно, ако кажа, че не съм…
— А сега по-лесно ли ти е?
— Не ми ли личи? Да мислят каквото щат!
Харди престана да крачи напред-назад.
— Знаеш ли какво е казал Марк Твен? — „Най-хубавото качество на истината е, че не ти се налага да помниш кога и какво си лъгал“…
— Зная, Диз. Досега просто не бях се замислял по този въпрос. Вече ти казах, че съжалявам…
— И аз — рече Харди, решил да изясни нещата докрай. — Значи си приел, че ако признаеш за добрите отношения с баща си, някой може да те обвини, че си му помогнал да се самоубие, така ли?
— Да.
— А ти не си направил нищо подобно…
Греъм положи жилавите си ръце на масата, погледа ги известно време, после вдигна очи към Харди:
— Не. Вече ти казах…
Харди пристъпи към масата и се опря на нея.
— Окей, каза ми. Но откъде да зная дали си ми казал истината?
— Този път не те лъжа.
— Не си убил баща си, така ли?
— Не.
— И не си му помогнал да се самоубие? Не си го уговарял да го стори, не си седял с него? Предупреждавам те, че ако си направил нещо от тези неща, положението ще е коренно различно. Съвсем друга игра…
— Не съм направил нито едно от тези неща.
— И в петък изобщо не си бил там?
Пак това влудяващо колебание.
— Греъм!
Харди стовари длан върху масата с такава сила, че клиентът му стреснато отскочи назад.
— Какво толкова мислиш, за бога?! Или си бил там, или не си!
— Мислех си за нещо друго…
— Не го прави! Фокусирай вниманието си върху въпросите ми. Можеш ли?
Харди придърпа стола, седна и направи опит да овладее раздразнението си. Не беше тук да се конфронтира с клиента си, а за да изтръгне от него истината.
— Добре, Греъм… Нека си поговорим за нас двамата. Ти си юрист, знаеш как стават тези неща. От вчера насам си мой клиент, тоест — наел си ме да ти бъда адвокат. И от този момент нататък всичко казано между нас е поверително. Сега също. Ясно ли ти е?
— Да.
— Ето защо аз трябва да зная какво е станало между теб и баща ти. Всичко. Ще го отнеса в гроба, но трябва да го зная, за да мога да ти помогна.