Греъм отмести стола назад и скръсти ръце на гърдите си, изваяното му лице беше безизразно. Очите му пробягаха по стаята, после се върнаха върху лицето на Харди.
— Колко дълго ще остана тук? — попита най-сетне той.
Макар и дразнеща, рязката смяна на темата не беше изненада за Харди. От опит знаеше, че озовали се зад стените на затвора, хората се объркват и често губят логическата последователност на мислите си.
— Не зная — отвърна той.
И това си беше чистата истина. Въпреки снощното предупреждение на Глицки, арестът на Греъм бе станал факт едва тази сутрин. Евънс и Лание бяха открили парите в банковата касета късно следобед — според Глицки прекалено късно, за да получат заповед за арест от прокуратурата.
А снощи Греъм не е бил нито у дома си, нито на работа. Уплашени, че може да изчезне, инспекторите го бяха арестували без заповед — още в момента, в който им е отворил вратата и е казал здрасти. Това означаваше, че технически погледнато прокуратурата все още не е замесена, тоест — не се знае точно какво ще бъде обвинението срещу него.
Харди търпеливо продължи с обясненията си.
— Ще останеш тук поне до утре, когато ще ти бъде връчено официално обвинение. Едва след него имаме право да искаме освобождаване под гаранция. Но не ти гарантирам, че ще мога да я получа… — Замълча, после добави: — В мотивите за ареста може би ще бъдат записани особени обстоятелства…
Това най-сетне привлече цялото внимание на Греъм.
— Какво имаш предвид? — попита той и прокара пръсти през косата си. — Какви ги говориш, за бога?
— Говоря за убийство с цел грабеж — отсече Харди. — Това имам предвид под „особени обстоятелства“.
— Но аз не съм… — започна Греъм, после изведнъж зяпна: — Какъв грабеж?
— Петдесет хиляди долара в брой — безстрастно поясни Харди. — Други двайсет до трийсет хиляди под формата на бейзболни картички в безупречно запазено състояние. Това са много пари, Греъм. Когато убиеш някого, за да му вземеш парите, става дума за грабеж. Убийство с цел лично облагодетелстване.
Греъм отново скръсти ръце и прехапа устни.
— Да видим сега как изглеждат нещата от гледна точка на страничния наблюдател — продължи Харди. — Тоест, от гледна точка на полицейските инспектори, които те арестуваха и моя милост… Като санитар в „Бърза помощ“ изкарваш колко… Да речем петнайсет долара на час, нали така?
— Горе-долу…
— Но живееш в един от най-хубавите квартали на града. Колко наем плащаш?
— Хиляда и петстотин — с нежелание призна Греъм.
— Така — кимна Харди. — Значи плащаш хиляда и петстотин долара наем за жилище, което би накарало да протекат лигите на всеки съдия. Разполагаш с хубави мебели, колекция от скъпи вина, която не би могъл да изпиеш и за месец… Каква кола караш?
— „Биймър“.
Би трябвало да се досетя, рече си Харди. Нови петдесет бона.
— Предполагам, че не си я изплатил…
— Ти майтапиш ли се? — сърдито го погледна Греъм.
— Окей, колко е вноската?
— Шестстотин и осемдесет.
Точните цифри не бяха от особено значение. С неизбежните допълнителни разходи ще излезе, че Греъм харчи някъде между четири и пет хиляди долара на месец. А такива пари не се изкарват в линейка на смени…
— Ето каква е картинката, Греъм — въздъхна Харди. — Напускаш завидното си място като писар във Федералния съд, освобождават те от „Доджърс“ и започваш да работиш на половин надница в „Бърза помощ“… Предполагам се досещаш какъв въпрос ще възникне…
Греъм се наведе и опря лакти на масата, пръстите му механично опипаха яката на затворническия комбинезон.
— Печеля минимум петдесетачка на игра — започна той. — Ако загубим. При победа вземам стотачка. Плюс премии от различни турнири. Миналата събота например изкарах четиристотин… — Забеляза недоумението в очите на Харди и поясни: — Става въпрос за софтбол…
— Кой ти плаща да играеш софтбол?
— Крейг Айсинг.
— Кой?
— Едно богато копеле, собственик на „Хорнетс“. Това е отборът, в който играя… — Харди продължаваше да го гледа с недоумение и Греъм търпеливо продължи: — Когато отидох в елита на Бейзболната лига — по време на онази стачка, във вестниците се появиха няколко материала за такива като мен — резервните играчи… Тоя Айсинг очевидно е бил запознат със състоянието на нещата и си е давал сметка, че просто трябва да наостри уши и да чака… Влезе в контакт с мен малко след като „Доджърс“ ме изритаха и аз се прибрах у дома…