— Беше въпрос на време — предпазливо и едновременно с това примирително рече той. — Разполагаме с достатъчно основания за арест, но ако желаете да играете политически футбол, аз…
— Не смейте, лейтенант! — гневно светнаха очите на Прат. — Не смейте да ме обвинявате в политически игри, когато става въпрос за живота на един човек! Пак повтарям — вашите хора са направили грешка с този арест!
— Но вие несъмнено знаете, че този арест е бил извършен от жена, нали? — не се сдържа Глицки.
Това удържа лавината само за миг.
— Не е там работата! — отсече Прат. — Изобщо не ме интересува кой е извършил ареста! Въпросът е там, че ние — областната прокуратура, не сме взели решение за съдебно преследване! А вие отлично сте знаел това и нарочно сте избързал с ареста!
— От къде на къде? — повиши тон Глицки. — Защо изобщо трябва да мисля по този въпрос? Вашата служба е създадена, за да съди убийците!
Прат кимна, сякаш думите на Глицки потвърждаваха някакви нейни мисли. После се върна зад бюрото си, върху което лежеше делото на Русо.
— Възнамерявам да повдигна този въпрос пред кмета и Надзорния съвет, лейтенант — съобщи с леден тон тя. — Трябва най-сетне да сложим край на опитите на полицията да ме дискредитира!
— А защо действаме толкова вероломно? — небрежно попита Глицки. — Извинете за въпроса, но съм забравил…
— Защото допускам, при това съвсем основателно, че някои неща, които вие наричате престъпления, съвсем не са такива — отвърна главната прокурорка. — И аз категорично отказвам да ги разследвам.
— Не аз ги наричам престъпления — поклати глава Глицки. — Те са такива по смисъла на закона.
— Пет пари не давам какво пише в дебелите книги! — отсече Прат. — Защото това, което пише там, е погрешно. Вие, полицаите, преследвате неоснователно гражданите на този щат, харчите бюджета за глупости от сорта на борба с проституцията, дела срещу дребни пласьори на наркотици и…
— И убийци?
Показалецът ѝ застрашително се насочи към гърдите му:
— Точно това е въпросът! Въз основата на уликите, събрани тук — пръстът ѝ се заби в папката, — аз нямам никакви основания да приема, че Греъм Русо е убиец!
— Мислите, че не е убил баща си, така ли?
— Напротив! — повиши тон Прат и удари с длан по бюрото. — Мисля, че го е убил и технически погледнато действително го е сторил! Нима ме мислите за толкова глупава?
Решил, че е по-благоразумно да избегне прекия отговор на този въпрос, Глицки изви глава на една страна и вложи искрено недоумение в погледа си.
— Значи нещо не ми е много ясно — промърмори той. — След като сте убедена, че този човек е извършил убийството, какъв е проблемът с арестуването му?
Прат пусна една тежка въздишка, отмести стола си и седна.
— Лейтенант, аз казах, че макар и технически погледнато това да прилича на насилствена смърт…
— След като Страут казва, че е убийство, значи наистина е така! — прекъсна я Глицки.
— Не е убийство — поклати глава Прат.
— Какво е тогава?
— Асистирано самоубийство.
— То също се преследва от закона!
— Но е било правилно. Момчето е извършило един хуманен акт, взело е най-трудното решение в живота си. А вие искате да го съдите за убийство!
— Не. Аз го арестувах за нарушение на закона. Това ми е работата.
— Не е вярно. Вашата работа е да изпълнявате заповедите на тази инстанция тук. Ние сме тези, които решават дали да възбудят съдебно преследване срещу даден индивид или организация. — Облегната назад, главната прокурорка вече набираше инерция, в очите ѝ пламнаха опасни огньове: — А вие в полицията прекрасно знаете прерогативите на инстанцията, която споменах и която представлявам. Но въпреки това се опитвате да ме заобиколите и не го правите за първи път! Нима си въобразявате, че това ще остане незабелязано?
Глицки пристъпи към редицата сгъваеми столове до стената, издърпа един и се отпусна върху него. Пръстът му се насочи към папката върху бюрото, гласът му прозвуча почти приятелски:
— Казахте, че сте прочела всичко това. Любопитно ми е да разбера как стигнахте до заключението, че не става въпрос за убийство?
— Опирам се на конституцията, лейтенант. И по-точно на залегналата в нея презумпция, че всеки е невинен до доказване на противното. — Изчака евентуалните възражения на Глицки, не ги получи и продължи да говори в подкрепа на теорията си, според която Сал Русо е напуснал този свят с помощта на милосърдието.