Бе свалил в „солариума“ цялата документация по делото, запълваща няколко кашона. Според уговорката им, през следващите няколко дни Мишел щеше да работи само върху нея.
— А твоята роля? — попита тя.
— Ще държа пръст върху пулса на делото — усмихна се Харди. — Но поех и някои други ангажименти, затова имам нужда от помощта ти. Просто не мога да се справя сам.
— Но ще продължаваш да работиш по него, така ли? — искаше да е наясно Мишел. — Ще докладвам на теб, а не на Дейвид?
— Да — кимна Харди. — Защото от мен ще изкараш някой долар.
— Как така?
Обърнаха се едновременно към вратата, откъдето бе прозвучал този въпрос. На прага стоеше Фрийман, току-що завърнал се от съда. Облеклото му, както винаги, беше кошмар за всеки уважаващ себе си шивач.
— Как така ще изкара някой долар? — вдигна вежди той. — Ти какво, крадеш ми сътрудниците, а?
— Нали се разбрахме — рече Харди. — Мишел ще ми помага по делото „Триптек“. Вече се съгласи и каза, че разполага с достатъчно време.
Фрийман по навик се навъси, после очите му се спряха върху Мишел и чертите му омекнаха.
— Внимавай с тоя тип, защото е непредвидим и опасен — промърмори той. После бръкна във вътрешния джоб на сакото си, отхапа връхчето на една пура и замислено го пусна в саксията до себе си. Извърна се към Харди и попита: — Кога за последен път се видя с Греъм Русо?
— В ранния следобед — отвърна Харди. — Преди около два часа се върнах от затвора… Защо питаш?
Фрийман беше известен с драматичните си изяви в съдебната зала, сега очевидно се готвеше да им демонстрира уменията си. Щракна запалката, напълни дробовете си с дим, после помълча и тихо попита:
— Никой ли не ти се обади?
— Не — отвърна озадачено Харди, а в душата му нахлуха лоши предчувствия. — Хайде, Дейвид, престани с тези игри! Какво се е случило? — Беше се изправил на крака, без да си дава сметка за това.
— Бих казал, че в този момент Греъм се чувства доста по-добре — подхвърли Фрийман. — В съда се говори, че ще бъде освободен. Мислех, че вече са те уведомили за това…
Днес, на специална пресконференция, областният прокурор Шарън Прат изненадващо съобщи, че прокуратурата отказва да повдигне обвинение срещу Греъм Русо — адвокат и бивш съдебен служител, който бе арестуван за участие в самоубийството на баща си, Сал Русо…
Харди седеше на бара в „Литъл Шамрок“, извърнал лице към телевизора в далечния му край. Навън все още беше светло, но трафикът по булевард Линкълн вече изтъняваше. Чакаше Франи за традиционната им среща навън. Това бе свещен ритуал, който изпълняваха всяка сряда откакто се бяха оженили. Обикновено се срещаха в „Шамрок“, тъй като кръчмата беше горе-долу на половината път. Харди идваше тук с колата си, а Франи вземаше такси от центъра. После отиваха някъде на вечеря, на кино, или просто да послушат музика.
Харди отпи глътка бира и отново насочи поглед към телевизора.
Лицето на Прат изпълни екрана. Благословените шест секунди в едър план, за които живеят повечето политици в този град.
— Запознах се внимателно с материалите по делото — говореше тя. — От аутопсията става ясно, че господин Русо е страдал от тумор в мозъка в напреднал стадий. Не е имал никакви шансове за лечение, болките му са били ужасни. Според мен онзи, който му е помогнал да се избави от мъките, трябва да бъде поздравен за мъжеството, а не съден.
Франи изведнъж изникна до него, лепна му една целувка по бузата и придърпа високото столче в съседство.
На екрана се появи лицето на симпатична репортерка.
— Различни групи привърженици на правото на доброволна смърт в страната вече приветстват решението на главния прокурор — обяви тя. — Същевременно представители на градската полиция отказаха да коментират ареста на Греъм Русо и последвалото освобождаване. Според Дизмъс Харди — адвокатът на господин Русо, който категорично отхвърли вероятността клиентът му да е замесен в убийство, Русо няма намерение да съди градските власти за неправомерен арест. Това би могло да сложи край на инцидента, но според наши източници в Съдебната палата нещата едва ли ще приключат дотук…
— Това трябва да си ти — рече Франи. — Не „наши източници в Съдебната палата“, а Дизмъс Харди.
— Точно така, аз съм — кимна той. — Понесен на крилете на славата.