Оказа се обаче, че репортажът не беше свършил. Камерата се дръпна малко назад, за да обхване и сериозното лице на водещия.
— Едно нещо изглежда сигурно, Дона — рече с авторитетния си бас той. — Противоречивото решение на областната прокуратура ще налее масло в огъня и на без това достатъчно разгорещените дебати в национален мащаб относно асистираното самоубийство…
— Предположението ти е правилно, Фил. Няма съмнение, че решението на Шарън Прат е едно политическо предизвикателство, което ще има широк отзвук в цялата страна.
Фил тържествено кимна и се извърна с лице към камерата.
— Междувременно екип на „Екшън нюз“ научи, че Главната прокуратура не изключва провеждането на собствено разследване относно смъртта на Сал Русо. Довечера Греъм Русо ще бъде отново свободен гражданин, но кой може да каже докога?
— Наистина, Фил… Кой?
Харди стана, мина зад бара и изключи телевизора.
— Откъде се навъдиха толкова много идиоти! — гневно промърмори той.
— А ти как успя да измъкнеш толкова бързо Греъм от затвора? — попита Франи.
Тази вечер жена ми явно не се поддава на обичайното промиване на мозъци от страна на телевизията, рече си Харди. Май ще трябва да сменям тактиката.
— Не съм аз — отвърна на глас той. — Прат го пусна. Какво ще пиеш?
Франи си падаше по бялото вино. Харди вдигна ръка да спре Алън и лично ѝ напълни чашата. После пристъпи към джубокса и пусна Ван Морисън. „Лунен танц“. Един трийсетгодишен хит, който винаги му звучеше така, сякаш е записан вчера.
Настани се отново до Франи и получи още една, този път по-топла целувка.
— Окей — премина на делова вълна той и погледна часовника си. — Седем нула четири, официалната ни среща вече е факт. Първо: не съм направил нищо относно случая Греъм Русо. Всъщност, направих: посетих го в затвора. Второ: как са децата?
— Я го виж как се опитва да се измъкне — промърмори Франи и отпи глътка вино. А той за пореден път бе принуден да признае, че жена му не се будалка лесно. — Децата са добре. Нямат счупено, може би защото след училище са се били само два пъти, вместо обичайните три… Мислиш ли, че ние двамата трябва да си поговорим за Греъм Русо? Аз си мислех, че слагаш точка на това дело в момента, в който господин Русо бъде прибран в затвора…
— И аз — кимна Харди и вдигна чашата си. — После той влезе в затвора… — Свиване на рамене: — Не можех да го изоставя…
— Не, разбира се — въздъхна Франи. — Не си такъв човек… А как излезе? Наистина ли нямаш нищо общо с освобождаването му?
— Нищичко. Прат го пусна. Нали чу какво казаха Дона и Фил? Въпросът наистина е политически…
— Чух още, че случаят не е приключен…
— Вероятно и това е истина. Всъщност, сигурен съм, че е така. Но не съм сигурен, че той е убил баща си…
— Аз пък съм на обратното мнение — рече Франи и остави чашата си на плота. — Мисля, че това е първата даденост по делото…
— Не само ти мислиш така.
— А какво всъщност е станало?
— Не знам. Имам чувството, че може да прикрива някой професионалист. Човек с медицински познания, лекар. Може би член на семейството. Но категорично отрича да е убил баща си, отрича и да му е помогнал да се самоубие…
Ръката ѝ покри неговата.
— Но нали всички отричат, Дизмъс? Поне в началото…
— Аха — неохотно призна той. — Но все пак…
— Все пак ти се иска да му вярваш, така ли?
— Не знам — сви рамене той. — Предполагам, че съм заинтригуван…
Изведнъж щракна с пръсти и скочи на крака.
— Какво става? — озадачено попита Франи.
— Спомних си нещо — отвърна той и започна да се рови зад бара. Не след дълго откри това, което търсеше — един телефонен справочник.
— Какъв номер ти трябва?
Пръстът му затича по страниците, после спря.
— Сингълтери. Само четири абоната с тази фамилия, но Джоан няма… — После накратко ѝ разказа за обясненията на Греъм относно последното желание на Сал. — Нали нямаш нищо против да завъртя един-два телефона? Пий още едно вино, а аз ще отскоча до автомата. Ей го там, отсреща, ще бъда постоянно преди очите ти…
— Ето го сюблимния миг — въздъхна Франи. — Хей, Дизмъс, среща ли имаш, или си на работа? — После на лицето ѝ се появи усмивка, ръката ѝ го докосна: — Няма нищо, върви…
Върна се пет минути по-късно, лицето му бе смръщено.
— Какво стана?
— Двама си бяха у дома, и двамата казаха, че съм вторият човек, който търси Джоан през последните два-три дни. Но не познават никаква Джоан…
— Е, и?
— Това означава, че Греъм е правил опити да я открие. Което от своя страна ме навежда на мисълта, че не е изсмукал от пръстите си тая история с парите…