„Стига, помисли си. Майната й на геометрията“.
Дойде неговият ред.
— Ти си — подкани го Рик. — Ако уцелиш десетката ще ме надминеш. Резултатът ми е девет и съм най-добре от всички.
— Няма значение — каза Джейсън, застана с гръб към вратата и хвърли.
— О, браво! — възкликна Рик. — След мен си.
Джейсън се обърна и видя острието забито в осмицата.
Междувременно Рик се приготви да хвърля.
Чу се звънецът за влизане в час.
— Хайде! — подкани го Кериета Крофърд без да скрива нетърпението и ентусиазма си. — Нали не искаш да довършваме играта след математиката?!
— Спокойно — рече Арнолд. — Тъпакът Доус почти винаги закъснява с десетина минути. Давай, Рик!
— Гледайте майстора! — каза Рик.
Хвърли и пергелът му се заби извън целта.
Това предизвика шумни освирквания.
— Понякога и на най-добрите им се случва да сгрешат — оправда се той. Обяснението му обаче не беше убедително и само още повече подпали публиката.
Рик се отдалечи, мърморейки ядосано.
Джейсън се приготви да хвърля.
— Гледайте поредната излагация! — подвикна някой.
— О, той ще уцели десетката — възрази Пеги Милър. — Както винаги.
Джейсън се опита да ги игнорира. Стисна здраво студения предмет в ръката си и се прицели. Изолира се напълно от реалността. Сега за него съществуваше само разчертаният кръг… Представи си, че това е Доус, съсредоточавайки цялата си омраза към него… вече му се струваше много по-лесно да уцели… Агресивността бушуваше в тялото му като развилнял се допотопен хищник…
Хвърли пергела и го видя да се забива в челото на математика. Замислената, плешива глава на мистър Доус леко се наклони, но не промени изражението на лицето си. Внезапната тишина изкара Джейсън от странната хипноза и той осъзна шокиращата реалност. Зад очилата с рогови рамки очите на мистър Доус оставаха все така безизразни. Сетне тялото му се отпусна, папката, която държеше под мишница се озова на земята, а от нея се разхвърчаха десетки бели листове.
Учителят се строполи върху паркета с глухо тупване, придружено от мощни писъци на изненада и ужас.