После „великите“ напуснаха Мани и се преселиха в „Бребан-Вашет“, на булевард „Поасониер“, където се ядеше по-добре и се плащаше повече, но видно е, че carmina dant panem29. И когато Мани се, така да се каже, пречисти, от началото на осемдесетте години насам взех понякога да го посещавам.
Видях, че там ходят учени, например видни химици като Бертло и много лекари от болницата „Салпетриер“. Не е съвсем на две крачки, но може би лекарите изпитваха нужда да се поразходят из Латинския квартал, вместо да се хранят в отвратителните gargottes30, където ходят роднините на болните. Разговорите на лекарите са интересни, защото винаги се отнасят за нечии слабости, а в „При Мани“ всички говорят на висок глас, за да надмогнат околния шум, и добре обученият слух може винаги да долови нещо интересно. Да си бдителен не значи, че се стремиш да разбереш нещо конкретно. Всичко, дори несъщественото, един ден може да се окаже полезно. Важното е да знаеш нещо, което другите не знаят, че знаеш.
Докато писателите и хората на изкуството седяха винаги на общи маси, учените се хранеха сами като мен самия. Така, след като няколко пъти сте били съседи по маса, в крайна сметка се заговаряте. Най-напред се запознах с доктор Дю Морие, толкова отблъскващо същество, че да се чуди човек как един психиатър (защото беше такъв) с това неприятно лице е в състояние да вдъхва доверие на пациентите си. По злобната му завистлива физиономия личеше, че е вечният втори. И наистина ръководеше малка клиника за нервноболни във Венсен, но знаеше прекрасно, че болницата му никога няма да се радва на известността и на печалбите на прочутата клиника на по-известния доктор Бланш — нищо, че Дю Морие подигравателно подмяташе, че преди трийсет години там бил пациент някой си Нервал (според него някакъв поет с известно значение), който бил докаран до самоубийство в резултат на лечението на прочутата клиника Бланш.
Други двама сътрапезници, с които установих добри отношения, бяха докторите Бурю и Бюро31, и двамата доста особени, приличаха на близнаци, винаги облечени в черно, с костюми с еднаква кройка, с едни и същи мустаци и с гладко избръснати брадички, яките им позацапани, няма как при положение, че работеха в Медицинското училище в Рошфор и идваха в столицата само за по няколко дни на месец, за да проследяват експериментите на Шарко32.
— Как така днес няма праз? — попита един ден раздразнено Бурю, а Бюро, възмутен: — Няма праз ли?
Докато келнерът се извиняваше, от една съседна маса някой се обади:
— Tous les légumes — au clair de la lune — étaient en train de s’amuser — et les passants les regradaient — Les cornichons — dansaient en rond, — les salsifis — dansaient sans bruit…33
Двамата ми сътрапезници се съгласиха и поръчаха salsifis. И така по два дни месечно се сложи началото на една мила привичка.
— Виждате ли, господин Симонини — обясняваше ми Бурю, — доктор Шарко проучва в дълбочина истерията, един вид невроза, която се проявява с различни психомоторни, сетивни и вегетативни реакции. В миналото тя се смяташе за изключително женски феномен, дължащ се на смущения на матката, но Шарко предположи, че проявите на истерия се срещат в еднаква мяра и при двата пола и могат да включват паралич, епилепсия, слепота или глухота, затруднено дишане, говор или преглъщане.
— Колегата — добави Бюро — не каза, че Шарко претендира да е създал терапия, която лекува симптоматиката на истерията.
— Дотам бях стигнал — отвърна Бурю леко засегнат. — Шарко избра метода на хипнозата, който до вчера се използуваше от шарлатани като Месмер34. Подложени на хипноза, пациентите трябва да си спомнят травматичните преживявания от миналото си, които са в основата й, и да се излекуват от нея, като ги осъзнаят.
— А оздравяват ли?
— Там е въпросът, господин Симонини — каза Бурю. — Според нас това, което се случва в Салпетриер, е повече достойно за театър, отколкото за псхиатрична клиника. Но да се разберем, не поставям под съмнение качествата на Учителя като безпогрешен диагностик…
29
От поезия се живее (лат.), каламбур с латинската поговорка „От поезия не се живее“ — Б.пр.
31
Френски лекари от XIX в., практикували в Рошфор, автори на „Вариации на личността“. (1888 г.) — Б.пр.
32
33
Всички зеленчуци — на лунна светлина — се забавляваха — и минувачите ги гледаха — краставичките — виеха хоро — козите бради — танцуваха безшумно (фр.) — Б.пр.
34