Слизаме и кочияшът сякаш няма търпение да си тръгне, и то до такава степен, че след като му платих курса и тършувам из джобовете си да намеря още някой и друг франк, той извиква: „Няма нужда, господин абате, благодаря все пак!“ и се отказва от бакшиша само и само за да може да си тръгне по най-бързия начин.
— Студено е и ме е страх — казва Диана и се притиска до мен. Отдръпвам се, но същевременно, защото ръцете й не се показват, а ги усещам под роклята, която носи, си давам сметка, че е облечена много странно: носи наметало до петите с качулка, така че в тъмнината човек може да я вземе за монах, от онези, дето се появяват в подземията на манастирите в онези романи в готически стил, които бяха на мода в началото на този век. Никога преди не бях виждал това наметало, но и никога не ми бе минавало през ума да проверявам какво има във вързопа с вещи, който взех от клиниката на доктор Дю Морие.
Портичката на църквата е открехната. Влизаме в единствения кораб, осветен от запалени на олтара свещи, както и от пламъците на голям брой светилници на три крака в малката абсида, които увенчават олтара като с корона. Олтарът е покрит с тъмно платно, подобно на онези, които се използват при погребения. Отгоре вместо разпятие или икона се извисява статуя на демона във формата на козел с щръкнал, непропорционално голям, почти трийсетсантиметров фалос. Свещите са не бели или цвят слонова кост, а черни. В средата, поставени под шатра, има три черепа.
— Абат Булан ми разказа за тях — прошепна ми Диана. — Това са мощите на тримата влъхви, истинските, Теобенс, Менсер и Саир. Били предупредени от угасването на една падаща звезда да се отдалечат от Палестина, за да не станат свидетели на раждането на Христос.
В полукръг срещу олтара има редица младежи, момчетата вдясно, а момичетата вляво. Толкова незрели и невръстни са, че не се забелязва голяма разлика между двата пола, и този приветлив амфитеатър би могъл да изглежда сякаш населен с грациозни безполови същества; разликата между тях е още по-приглушена от факта, че всички носят на главите си венец от увехнали рози, само дето са съвсем голи и могат да се различат по органите си, които се виждат, а момичетата са покрити с тънки туники от полупрозрачен плат, които галят малките им гърди и незрялата извивка на ханшовете, без да прикриват нищо. Всички са много красиви, макар и на лицата им да е изписано повече кокетство, отколкото невинност, ала това със сигурност само увеличава тяхната пленителност — и трябва да си призная (интересна ситуация, капитане, нали, аз, духовникът, се изповядвам пред вас, капитана), че докато иначе, пред вече зряла жена, изпитвам ако не ужас, то поне страх, за мен се оказва трудно да не попадна под съблазънта на някое незряло същество.
Тези много особени свещенослужители минават зад олтара и се връщат с малки кадилници, които раздават на присъстващите, после някои от тях прикрепят смолисти клончета към триножниците, запалват ги, а с тях и кадилниците, от които започва да излиза гъст дим и възбуждащ аромат на екзотични билки. Други голи юноши раздават малки бокали, дават и на мен един.
— Пийте, господин абате — ми казва едно момченце с безсрамен поглед. — Помага да навлезете в духа на ритуала.
Отпивам и вече виждам и усещам така, сякаш всичко се случва в мъгла.
Ето че влиза Булан. Облечен е с бял плащ, отгоре носи червен епитрахил, върху който е изобразен обърнат надолу кръст. На пресечната точка на двете рамена на кръста е нарисуван голям черен козел, изправен на задните си крака и с навирени рога… При първото движение, което прави свещенослужителят, уж по случайност или от небрежност, ала всъщност от извратено сладострастие, плащът се разтваря отпред и се показва фалосът му, който е със значителни размери, каквито не бих предположил у отпуснато същество като Булан, пък и е вече в ерекция, явно благодарение на някаква отвара, изпита преди това. Краката му са обути в тъмни, но съвсем прозрачни женски чорапи, подобно на чорапите (уви, показани в „Шаривари“ и в други седмичници, такива могат да се видят и носени от някои абати свещеници, макар и въпреки волята им) на Селест Могадор, когато танцуваше в „Бал Мабий“.
Извършващият обреда се обърна с гръб към паството и започна своята служба на латински, а безполовите същества му отговаряха.
— In nomine Astaroth et Asmodei et Beelzebuth. Introibo ad altarem Satanae.
— Qui laetif icat cupidatem nostrum.
— Lucifer omnipotens, emitte tenebram tuam et agglige inimi-cos nostros.
— Ostende nobis, Domine Satana, potentiam tuam, et exaudi luxuriam meam.