— Et blasphemia mea ad te veniat.183
После Булан извади от дрехата си един кръст, сложи го под краката си и го стъпка няколко пъти.
— О, Кръст, смачквам те в памет и за отмъщение на Старите майстори на Храма. Стъпквам те, защото си оръдие за фалшивото обожествяване на фалшивия бог Иисус Христос.
И в този момент Диана, без да ме предупреди и сякаш обзета от внезапно озарение (но със сигурност по указания, дадени й от Булан по време на изповедта), прекосява кораба между двата реда богомолци и застава в подножието на олтара. После се обръща към вярващите (или пък невярващите, знам ли) и церемониално сваля от себе си качулката и наметката си и лъсва съвсем гола. Думите ми не стигат, капитан Симонини, ала сякаш сега я виждам, разбулена като Изида, с лице, скрито само от една тънка маска.
Иде ми да ридая, когато виждам за първи път жена в непоносимата стремителност на нейното разлюляно тяло. Златната коса с червеникави отблясъци, която обикновено целомъдрено е събрана в кок, сега е разпусната и безсрамно гали месестите й части отзад, чиято закръгленост е лукаво перфектна. В тази езическа статуя прави впечатление деликатната шия, която се издига от мраморнобелите рамене като колона, а гърдите й (за първи път виждам зърната на жена) стърчат уверено прекрасни и сатанински горделиви. Между тях, и това е единствената неплътска останка, е медальонът, с който Диана не се разделя никога.
Диана се обръща и със сладострастна мекота изкачва трите стъпала, които водят към олтара, после, подпомогната от един от помощниците, се изляга върху него, отпуснала глава върху черна кадифена възглавница, поръбена със сребро; косата й увисва извън очертанията на подиума, коремът й е леко извит нагоре, бедрата са разтворени, така че да се вижда медното руно, зад което се крие входът на нейната женска пещера, а тялото й проблясва със зловещите отблясъци на свещите. Боже мой, не знам с какви думи да опиша това, което виждам, сякаш естественото ми отвращение от женската плът и страхът, който ми вдъхва тя, са изтлели, за да ги замести единствено ново усещане, сякаш никога невкусвано преди, а питието се разлива по вените ми…
Булан постави върху гърдите на Диана малък фалос от слонова кост, а върху корема й парче плат с бродерии, върху което закрепи потир, направен от тъмен камък.
Извади от потира една нафора, като със сигурност не става дума за една от онези осветените, с които търгувате Вие, капитан Симонини, а за друга нафора, която Булан, все още пълноправен свещеник на Светата римска църква, макар и вероятно вече отлъчен от нея, е на път да освети върху корема на Диана.
И казва:
— Suscipe, Domine Satana, hanc hostiam, quam ego indignus famulus tuus offero tibi. Amen184.
После взима нафората и след като два пъти я навежда към земята, я вдига два пъти към небето, завърта я по веднъж наляво и надясно, за да я покаже на вярващите, като казва:
— От юг измолвам благоволението на Сатаната, от изток измолвам благоволението на Луцифер, от север измолвам благоволението на Белиал, от Запад измолвам благоволението на Левиатан, и ще се отворят дверите на ада, и елате при мен, призовани от тези имена, Пазачи на Кладенеца на Бездната. Отче наш, който си в ада, проклето да бъде твоето име, да се унищожи царството ти, да бъде презряна волята ти, на земята, както и в ада! Слава на името на Звяра!
А хорът на юношите, с пълен глас:
— Шест! Шест! Шест!
Числото на Звяра!
Сега Булан вика:
— Хвала на Луцифер, чието име е Беда. О, господарю на греха, на противоестествената любов, на благодатните кръвосмешения, на божествената содомия, Сатана, теб обожаваме ние! А теб, Иисусе, заставям да се въплътиш в тази нафора, така че да можем да подновим страданията ти и още веднъж да те измъчим с гвоздеите, с които те разпнаха, и да те прободем с копието на Лонгин!
— Шест, шест, шест — повтарят малките.
Булан вдига нафората и продължава:
— В началото бе плътта, и плътта бе на Луцифер, и плътта беше Луцифер. Тя бе в началото на Луцифер: всичко е сътворено чрез нея, а без нея не е било създадено нищо от всичко съществуващо. И плътта стана слово и заживя сред нас, в мрака, и видяхме непрозрачния й блясък на единородна дъщеря на Луцифер, пълна с шум и ярост, и желание.
Плъзва нафората по корема на Диана и я пъхва във вагината й. Изважда я, вдига я към кораба на църквата и извиква силно:
— Вземете и яжте!
Двама от двуполовите се просват пред него, повдигат плаща му и едновременно целуват повдигнатия му член. После цялата група юноши и девойки се спуска към краката му и докато момчетата започват да мастурбират, момичетата си разкъсват едно на друго воалите и сплитат тела едно върху друго, като надават сладострастни викове. Въздухът се изпълва с други, все по-неустоимо агресивни миризми и всички присъстващи малко по малко първо започват да дишат тежко от желание, после заръмжават от сладострастие и се разголват, и започват да се съешават едни с други без разлика от пол и възраст, и помежду изпаренията виждам как се гъне на земята една дърта кранта на повече от седемдесет години със съвсем сбръчкана кожа и гърди спаружени като листа от салата и с крака като на скелет, а един юноша лакомо целува това, което е било вулвата й.
183
— В името на Астарта и на Асмодей и Велзевул. Ще ида в олтара на Сатаната.
— Тук се радваме на неговата алчност.
— Всемогъщи Луцифере, излез от мрака и срази нашите врагове.
— Въведи ни в изкушение, Боже Сатана, със своята сила, и разюздай моята лъст.
— Чуй богохулството ми. (лат.)
Б.пр.
184
Вземи, Боже Сатана, тази нафора, която аз, недостойният за Теб слуга, Ти дарявам. Амин. (лат.) — Б.пр.