Диана се отскубва, пелерината й се отваря откъм гърдите, непоносимо ми е да гледам пак плътта й, опитвам се да я покрия, ала ръката ми се заплита в закопчалката на медальона и от краткия натиск той се скъсва и остава в ръцете ми, Диана се опитва да си го вземе, отдръпвам се в дъното на стаята и отварям малката кутийка.
От нея изпада една златна пластина, която без никакво съмнение е репродукция на мозайката на скрижалите на Мойсеевия закон, и още една, написана на иврит.
— Какво значи това? — питам аз и пристъпвам към Диана, която се е опряла на леглото и очите й са изцъклени. — Какво значат тези знаци зад портрета на майка ти?
— Мама — прошепва тя с отсъстващ глас, — мама беше еврейка… Вярваше в Адонаи…
Значи така. Не само се съчетах с жена, демонско семе, а и с еврейка при това — защото знам, че при тях наследството се предава по майчина линия. Следователно ако при това съвкупление семето ми е оплодило тази нечиста утроба, ще дам живот на евреин.
— Не можеш да ми причиниш това — изкрещявам — и се нахвърлям върху тази мръсница, стискам я за шията, тя се съпротивлява, аз стискам още по-силно, Булан се е съвзел и се нахвърля върху мен, отблъсквам го отново с ритник в слабините и виждам, че припада в ъгъла, хвърлям се пак върху Диана (о, наистина бях изгубил разсъдъка си) и малко по малко очите й изскачат от орбитите си, надебелелият й език увисва от устата, чувам последния й дъх, после тялото й се отпуска безжизнено.
Идвам на себе си. Давам си сметка за чудовищната си постъпка. В ъгъла Булан стене, почти изкормен. Опитвам се да дойда на себе си и се разсмивам: станало каквото станало, но никога няма да стана баща на евреин.
Събирам мислите си. Казвам си, че трябва да скрия трупа в клоаката в сутерена — тя вече става по-приветлива от Вашето гробище в Прага, капитане. Но е тъмно, ще трябва да държа запален фенер, да мина по целия коридор, който води до Вашия дом, да сляза в дюкяна и оттам в канала. Нуждая се от помощта на Булан, който се привдига отново от земята, втренчил в мен поглед като на душевноболен.
И в този момент разбирам, че не мога да оставя свидетеля на престъплението ми да излезе от тази къща. Спомням си за пистолета, за който ми бе споменал Батай, отварям чекмеджето, в което съм го скрил, вадя го и го насочвам към Булан, който продължава да ме гледа втренчено, сякаш халюцинира.
— Съжалявам, абате — казвам му. — Ако искате да се спасите, помогнете ми да се отърва от това много нежно тяло.
— Да, да — отвръща той, сякаш изпаднал в еротичен екстаз. В смута, в който е изпаднал, Диана сигурно му се вижда също толкова желана с изплезен език и с изцъклени очи, колкото и гола, когато злоупотреби с мен, за да му достави удоволствие.
От друга страна, и аз не съм съвсем на себе си. Като насън увивам Диана в наметалото й, подавам един запален фенер на Булан, хващам мъртвата за краката и я повличам по коридора до Вашия дом, после надолу по малката стълба в магазина, а оттам в клоаката, главата на трупа се удря на всяко стъпало и издава зловещ звук, и най-накрая я слагам успоредно на останките на Дала Пикола (другия).
Струва ми се, че Булан вече е полудял. Смее се.
— Колко много мъртъвци — казва той. — Може би тук долу е по-добре, отколкото там навън в света, където ме очаква Гета… Мога ли да остана с Диана?
— Как да не може, разбира се, абате, не мога да искам нищо по-добро от това.
Вадя пистолета, стрелям и го улучвам в средата на челото.
Булан пада накриво, почти върху краката на Диана. Трябва да се наведа и да го наместя редом с нея. Лежат един до друг като влюбени.
И ето, че именно сега, докато разказвах, открих в неспокойната си памет какво се случи миг преди да я изгубя.
Кръгът се затвори. Сега знам. Сега, на 18 април призори, неделя на Великден, написах какво се случи на 21 март през нощта, на оногова, за когото си мислех, че е абат Дала Пикола…
25.
Изясняване на мислите
Из записките от 18 и 19 април 1897