Може името Фройд и да не ми звучеше като Щайнер или Розенберг, но пък знаех, че всичките му там евреи, които живеят и богатеят в Париж, са с немски имена, и, усъмнен от гърбавия му нос, един ден попитах Дю Морие за това, той махна неопределено с ръка и добави: „Не знам точно, но за всеки случай стоя настрана от разните му там евреи, немци, тая мешавица хич не ми харесва“.
— Не е ли австриец? — попитах аз.
— Не е ли все тая? Същият език, същият начин на мислене. Не съм забравил прусаците, дето маршируваха по Шанз Елизе.
— Казват, че най-упражняваната от юдеите професия е медицината, също като лихварството и банкерството. Най-добре е май човек никога да няма нужда от заем и да не се разболява.
— Е, има и лекари християни — отвърна Дю Морие с ледена усмивка.
Направих гаф.
Преди да дадат воля на отвращението си от юдеите, някои от парижките интелектуалци признават, че сред най-добрите си приятели имат евреи. Лицемерие. Нямам приятели евреи (опазил ме Бог), цял живот съм избягвал евреите. Може би съм ги избягвал по инстинкт, защото евреина (и какво съвпадение, също като германеца) го надушваш по вонята (и Виктор Юго го е казал, fetor judaica36), тя им помага да се разпознават един друг, това е един от признаците, те се разпознават помежду си, както е при педерастите. Дядо ме учеше, че миризмата им се дължи на неумерената употреба на чесън и лук и на може би овнешко и патешко месо, плувнали в лепкави сладки сосове, от тях те стават кисели и жлъчни. Но това идва и от самата им раса, нали слабото им място са бъбреците. Всички са комунисти, виж например Маркс и Ласал, в това поне моите йезуити бяха прави.
Винаги съм успявал да избягвам евреите и защото внимавам в имената. Щом позабогатеят, австрийските евреи си купуват грациозни имена я на цвете, я на скъпоценен камък, я на благороден метал, например Зилберман или Голдщайн. Най-бедните се сдобиваха с имена като Грюнспан (зелена клонка). Във Франция и в Италия се прикриваха, като се кръщаваха с имена на градове и на местности като Равена, Модена, Пикар, Фламан или пък се вдъхновяваха от революционния календар (Фроман, Ажоин, Лорие) — и много правилно, като се има предвид, че бащите им са виновни за цареубийството. Но трябва да внимаваме и в собствените имена, които понякога прикриват еврейски имена. Морие идва от Моше, Изидор от Исак, Едуар от Аарон, Жак от Яков и Алфонс от Адамо…
Еврейско име ли е Зигмунд? Инстинктивно реших да не се доверявам на този шарлатанин, но един ден Фройд събори солницата, докато я взимаше. Съседите по маса се придържат към определени правила на поведение и аз му подадох моята, като отбелязах, че в някои страни да разсипеш сол се смята за лош знак, а той се разсмя и ми отвърна, че не е суеверен. От този ден започнахме да си разменяме по някоя приказка. Той се извини за френския си: твърдеше, че е лош, макар да се изразяваше много добре. Номадството е заложено у тях като порок и се налага да се приспособяват към всякакви езици. Аз казах любезно:
— Просто трябва да ви свикне ухото.
Той ми се усмихна благодарно. Мазен такъв.
Фройд мамеше и за еврейския си произход. Чувал съм, че хората от неговата раса ядат само специална храна, готвена по особен начин, и затова си стоят все по гетата, а Фройд си хапваше сладко всичко, което се предлагаше в „Ше Мани“, и не се отказваше от по някоя чаша бира с яденето.
Ала една вечер май реши да се поотпусне. Беше си поръчал вече две бири и след десерта, докато пушеше нервно, си поиска и трета. По едно време, докато говореше и жестикулираше, бутна солницата за втори път.
— Не че съм непохватен — извини се той, — но съм напрегнат. От три дни не получавам писма от годеницата ми. Не искам от нея да ми пише почти всеки ден, както правя аз, но това мълчание ме тревожи. Здравето й е крехко и много страдам, че не съм до нея. Пък и одобрението й ми е необходимо за всяко нещо, което правя. Иска ми се да ми пише какво мисли за вечерята ми с Шарко. Защото, знаете ли, господин Симонини, преди няколко дни този велик човек ме покани на вечеря. А не го прави с кой да е млад доктор, който го посещава, при това чужденец.
Виж го ти тоя дребен семитски парвеню как се намъква в добрите среди, за да прави кариера, казах си. А това напрежение, свързано с годеницата, не издава ли чувствената и сладострастна природа на юдея, който винаги е обсебен от секса? Само за това си мислиш, нали? И сигурно се пипаш, като си мислиш за нея, май и ти имаш нужда да четеш Тисо. Но го оставих да разказва.