Вечерта, когато се радвах как изиграх Таксил, отпразнувах със спокойна наслада. Само съжалявах, че няма с кого да споделя победата си, но съм свикнал да се задоволявам и само със себе си. Както правеха предишните клиенти на „Ше Мани“, отидох в „Брабан-Вашет“. С печалбата от рухването на предприятието на Таксил можех да си позволя всичко. Метрдотелът ме позна, но най-важното е, че и аз го познах. Надълго и нашироко ми описа salade Francillion185, създадена след триумфа на пиесата на Александър Дюма — синът, Боже мой, колко съм остарял. Картофите се сваряват в бульон, нарязват се на резенчета и докато са още топлинки, се подправят със сол, черен пипер, зехтин и орлеански оцет и се добавя половин чаша бяло вино, „Шато д’Икем“ най-добре, както и ароматни треви, нарязани на ситно. Едновременно на court-bouillon186 се сваряват едри миди заедно със стръкче целина. После всичко се смесва и се покрива с тънки парченца трюфели, сварени в шампанско. Всичко това два часа преди да се поднесе, така че ястието да дойде на масата в точния момент.
И все пак не съм спокоен и чувствам нужда да изясня моментното си състояние, като започвам пак да водя дневника си, сякаш съм на лечение при доктор Фройд.
Лошото е, че продължиха да се случват обезпокоителни неща и живея в постоянна несигурност. Най-напред още се мъча от мисълта кой е руснакът, който лежи в клоаката. Той, а може и да са били двама, бяха в тези стаи на 12 април. Дали някой от тях не се е върнал? Няколко пъти ми се случва да не намирам нещо — дреболии, някоя писалка, купчинка листове — а после ги намирам на място, където мога да се закълна, че не съм ги оставял. Някой бил ли е тук, тършувал ли е, премествал ли е неща, намирал ли е нещо? И какво?
Русите значи Рачковски, но този човек е като сфинкс. Два пъти идва при мен все за да ми иска това, което той смята, че са непубликувани материали от дядо ми, а аз не знаех какво да му кажа, от една страна, защото не си бях направил пълно досие, а от друга, за да засиля желанието му.
Последния път ми каза, че не можел да чака повече. Настоя да му кажа дали е само въпрос на цена. Не съм алчен, му казах аз, дядо наистина ми остави документи, в които е напълно протоколирано казаното онази нощ на гробището в Прага, ала не са ми подръка, трябва да замина от Париж и да ги потърся на едно място.
— Ами отивайте — ми каза Рачковски. После ми намекна, че може да имам неприятности от развитието на аферата Драйфус. Той откъде знае?
И наистина, макар и да изпратиха Драйфус на Дяволския остров, слуховете около цялата история не престанаха. Започнаха да се изказват онези, които го смятаха за невинен, или, както се казва вече, драйфусистите, а най-различни графолози се мобилизираха, за да обсъждат експертизата на Бертийон.
Всичко започна в началото на 95-а, когато Сандер напусна службите (изглежда, се разболя от прогресивна парализа или нещо подобно) и бе заместен от някой си Пикар. Този Пикар веднага взе да си пъха носа навсякъде, разбира се, продължи да предъвква отново и отново аферата Драйфус, нито че бе приключила месеци преди това, и ето че през март миналата година намери в обичайните кошчета за отпадъци на посолството черновата на една телеграма, която военният аташе на Германия искал да изпрати на Естерхази. Нищо компрометиращо, но защо военният аташе трябва да поддържа връзки с френски офицер? Пикар провери Естерхази по-задълбочено, взе образци от почерка му и установи, че почеркът на коменданта прилича на почерка в bordereau-то на Драйфус.
Научих всичко това, защото информацията изтече в „Ла Либър Парол“ и Дрюмон се гневеше на този смотаняк, който искаше да постави под съмнение една история, приключила по най-добрия начин.
— Знам, че е ходил при генералите Боадефър и Гонс да ги занимава с тази работа, но за късмет те не са му обърнали внимание. Нашите генерали да не са луди?
Към ноември засякох в редакцията Естерхази, беше много нервен и поиска да си поговорим насаме. Дойде вкъщи заедно с някой си комендант Анри.
— Симонини, шушука се, че почеркът на бордерото бил моят. Вие нали го преписахте от някакво писмо или от бележка на Драйфус, не е ли така?
— Ама разбира се. Образеца ми го даде Сандер.
— Знам, но защо този ден Сандер не повика и мен да се явя при него? Защо не провери образеца от почерка на Драйфус?