— Направих това, което поискаха от мен.
— Знам, знам. Но във ваш интерес е да ми помогнете да разрешим този ребус. Защото ако заради някакъв мистериозен заговор, който не мога да разбера, са злоупотребили с вас, може да се окаже, че някому е изгодно да премахне опасен свидетел като вас. Така че цялата работа ви засяга пряко.
Изобщо не трябваше да се замесвам с тези военни. Не се чувствах спокоен. После Естерхази ми обясни какво очаква от мен. Даде ми образец от едно писмо на италианския военен аташе Паницарди, както и текст на писмо, което трябваше да подправя, в което Паницарди пишеше на германския военен аташе за сътрудничеството на Драйфус.
— Комендант Анри — завърши той — обеща да намери този документ и да го предаде на генерал Гонс.
Свърших си работата, Естерхази ми даде хиляда франка и после не знам какво стана, но Пикар беше преместен в Четвърти стрелкови полк в Тунис.
Точно по времето, когато аз се справях с Таксил обаче, Пикар задействал някои свои приятели и нещата се усложниха. Естествено ставаше дума за неофициална информация, която драйфусисткият печат представяше за достоверна, а антидрайфусисткият като клевети. Появиха се телеграми, изпратени до Пикар, от които можеше да се заключи, че именно той е авторът на прословутата телеграма на германците до Естерхази. Доколкото разбрах, това било ход от страна на Естерхази и Анри. Приличаше на добър удар от тениса, при който няма нужда да си измисляш обвинения, защото просто връщаш обвиненията, отправени към самия теб. Милостиви Господи, шпионажът (и контрашпионажът) са прекалено сериозни неща, за да ги оставиш на военните; професионалисти като Лагранж и Ебютерн никога не бяха забърквали подобни каши, но какво можеш да чакаш от хора, като един ден стават за Разузнавателната служба, а на другия за Четвърти стрелкови полк в Тунис, или пък от папските зуави са преминали в Чуждестранния легион?
Освен всичко друго последният ход се оказа почти безполезен и срещу Естерхази започна разследване. Ами ако, за да разсее съмненията по свой адрес, той вземе да разправя, че аз съм написал онова bordereau?
Цяла година спах зле. Всяка нощ чувах шумове из къщата, изкушавах се да стана и да сляза в магазина, ала се страхувах да не срещна там някой руснак.
През януари тази година се състоя процес при затворени врати, по време на който Естерхази беше изцяло оневинен от всякакви обвинения и подозрения. Пикар беше наказан с шестдесет дни карцер в една крепост. Ала драйфусистите отстъпваха, един доста вулгарен писател, Зола, публикува пламенна статия (J’accuse!187), намеси се група от някакви си там писателчета и псевдоучени, които поискаха делото да се преразгледа. Кои са тези Пруст, Франс, Сорел, Моне, Ренар, Дюркем? Тия кой ги е чувал изобщо? За Пруст ми казват, че бил двайсет и пет годишен педераст, автор на някакви за щастие непубликувани работи, а Моне някакъв цапач, виждал съм една-две от картините му, от тях личи, че гледа света с гуреливи очи. Какво общо имат един литератор или един художник с решенията на военния трибунал? О, бедна Францийо, жалваше се Дрюмон. Защо тези така наречени „интелектуалци“, както ги нарича Клемансо, онзи адвокат, дето все губи дела, не се занимават с нещата, от които се предполага, че разбират…
Срещу Зола бе заведено дело и за щастие го осъдиха на една година затвор. Във Франция все още има правосъдие, казва Дрюмон, през май го избраха за депутат от Алжир, така че в долната камара на парламента ще има една сериозна антисемитска група, което ще помогне за защитата на тезите на антидрайфусистите.
Изглеждаше, че всичко върви по най-добрия възможен начин, през юли Пикар беше осъден на осем месеца затвор, Зола избяга в Лондон и вече си мислех, че няма кой вече да поднови случая, когато изскочи някой си капитан Кюине, който доказа, че писмото, в което Панизарди обвинява Драйфус, е фалшиво. Не знам как можеше да твърди такова нещо, като се има предвид, че го бях изработил съвършено. Във всеки случай висшето командване се вслуша в него и тъй като писмото беше открито и разпространено от комендант Анри, се заговори за „фалшификата на Анри“. В края на август Анри бе притиснат до стената и си призна, затвориха го на Мон Валериен, а на другия ден си преряза гърлото с бръснач. Както казвах, някои неща не бива да бъдат оставяни в ръцете на военните. Каква е тази работа? Арестуваш заподозрян предател и му оставяш бръснача?
— Анри не се е самоубил. БИЛ е самоубит! — твърдеше бесен Дрюмон. — В Генералния щаб все още е пълно с евреи! Ще започнем обществена подписка за реабилитацията на Анри!