Четири-пет дни след това Естерхази избяга в Белгия и оттам в Англия. Почти признание за вина. Въпросът беше как така не хвърли вината върху мен, за да се защити.
Докато се измъчвах така, една нощ чух шумове вкъщи. На сутринта намерих разбъркан на вили и на могили не само магазина, а и мазето, като вратата за стълбичката, водеща към клоаката, беше отворена.
Докато се питах не трябва ли и аз да избягам като Естерхази, на вратата на магазина звънна Рачковски. Без дори да се качи горе, се настани на един стол за продан, стига някой да се осмели да го пожелае, и започна веднага по същество:
— Какво бихте казали ако съобщя на Sûreté188, че в мазето долу има четири трупа, като един от тях е на един от моите хора, които търсих къде ли не? Омръзна ми да чакам. Давам ви два дни да идете да вземете протоколите, за които ми казахте, и ще забравя какво съм видял долу. Честна договорка, нали?
Вече не бях изненадан, че Рачковски знае всичко за моята клоака. Като се има предвид, че рано или късно трябваше да му кажа нещо, опитах се все пак да извлека още някоя полза от договорката, която ми предлагаше.
Осмелих се да му отвърна следното:
— Дали ще можете да ми помогнете да реша един проблем, който имам със службите на въоръжените сили…
Той се разсмя:
— Да не би да се страхувате, че ще се разбере кой е авторът на онова bordereau?
Този човек със сигурност знае всичко. Сплете пръсти сякаш за да си събере мислите и се опита да ми обясни:
— Сигурно нищо не сте разбрали от тази история и единственото, от което се страхувате, е някой да не ви замеси в нея. Бъдете спокоен. По причини, свързани с националната сигурност, в интерес на цяла Франция е въпросното bordereau да се смята за автентично.
— Защо?
— Защото френската артилерия подготвя най-модерното си оръжие, оръдие 75-и калибър, и има интерес германците да смятат, че французите все още работят върху оръдието 120-и калибър. Трябвало е германците да повярват, че някакъв шпионин се опитва да им продаде тайните на оръдието 120-и калибър, така че да сметнат, че там е болната точка. Като здравомислещ човек няма как да не отбележите, че германците сигурно са си казали: „Леле Боже, ама ако това bordereau наистина е автентично, е трябвало да разберем каква е цялата работа преди да го изхвърлим в кошчето за боклук!“. И така би трябвало да се усетят каква е работата. Все пак са паднали в клопката, защото в средите на тайните служби никой не казва всичко на другите, те всички си мислят, че съседът по бюро е двоен агент и по всяка вероятност всеки е взел да обвинява другия: „Как така? Да дойде толкова важно съобщение, а за него да не знае дори военният аташе, след като е било предназначено за него, или пък е знаел за него и си е премълчал?“. Представете си само бурята от взаимни упреци, на някого там със сигурност са му отрязали главата. Трябвало е и трябва всички да повярват в това bordereau. Ето защо беше важно Драйфус бързо да бъде изпратен на Дяволския остров, за да не вземе да разправя в своя защита, че няма как да е шпионирал за оръдието 120-и калибър, защото имало смисъл само за оръдието 75-и. Изглежда, че някой му е дал пистолет и го е подканил да се спаси от позора, който го очаква, като се самоубие. Така освен това е щял да се избегне и публичният процес. Ала Драйфус е твърдоглав и настоял, че ще се защитава, защото се смятал за невинен. А не е работа на офицера да мисли. Освен това според мен нещастникът едва ли е знаел нещо за оръдието 75-и калибър, от къде на къде разни важни неща ще стигнат до бюрото на един стажант? Но все пак било важно да се действа предпазливо. Ясно ли е? Ако се разбере, че това bordereau е ваше дело, ще рухне цялата конструкция и германците ще разберат, че оръдието 120-и калибър е фалшива следа — тези alboches189 може и да не са много схватливи, но чак пък толкова… Ще ми кажете, че в крайна сметка не само германските, а и френските служби май са си една разпасана команда, дето оплесква всичко. Ясно, че е така, иначе тези хора щяха да работят в Охранката, тя работи малко по-добре и, както виждате, има агенти и при едните, и при другите.
— А Естерхази?
— Нашият мишок е двоен агент, преструвал се е, че шпионира Сандер за германците от посолството, но в същото време шпионирал немците от посолството за Сандер. Постарал се да забърка целия случай с Драйфус, но Сандер разбрал, че Естерхази всеки момент ще се опари, а и германците започвали да го подозират. Сандер знаел много добре, че ви е дал образец от почерка на Естерхази. Искал да хвърли вината върху Драйфус, но ако нещата не тръгнели както трябва, отговорността винаги можело да се хвърли върху Естерхази. Естествено Естерхази твърде късно разбрал в каква клопка е попаднал.