— Но тогава защо не е споменал името ми?
— Защото щяха да го разкрият, че лъже, и щеше да се озове в някоя крепост, а може и в някой канал. Докато така може да си седи в Лондон като пет пари в кесия и да си получава солидна издръжка от службите. И няма значение дали ще припишат bordereau-то на Драйфус, или ще се реши, че предателят е Естерхази, то трябва да си остане автентично. Никой няма да реши, че виновникът може да е фалшификатор като вас. Вие сте просто една бурмичка. Обаче аз ще ви навлека доста неприятности заради труповете долу. Така че хайде давайте сведенията, които ми трябват. Вдругиден при вас ще дойде един младеж, който работи за мен, казва се Головински. Няма да се наложи да изготвяте оригиналните и окончателни документи, защото те трябва да са на руски, оттам нататък той ще се заеме с цялата история. Вие трябва да го снабдите с нов, автентичен и убедителен материал, за да освежите цялата ваша документация за гробището в Прага, тя е известна от игла до конец. Искам да кажа, че нямам нищо против произходът на разкритията да е съвещание на онова гробище, но не трябва да се уточнява кога е станало самото съвещание и трябва да се разработят съвременни теми, а не някакви си средновековни фантазии.
Трябваше да запретна ръкави и да почна работа.
Имах по-малко от два дни и две нощи да събера стотиците бележки и изрезки, които бях натрупал по време на повече от десетгодишното си вземане-даване с Дрюмон. Не мислех, че ще ми се наложи да ги използвам, защото ставаше дума все за неща, публикувани в „Ла Либър Парол“, но може пък за руснаците тези материали да бяха неизвестни. Трябваше да направя подбор. Головински и Рачковски не се интересуваха например от факта, че евреите нямат почти никакъв талант за музика или за географски открития. Къде-къде повече се интересуваха от съмненията, че подготвят разорението на честните хора.
Проверих какво съм използвал вече за предишните речи на равина. Евреите се канеха да сложат ръка върху железопътните линии, мините, горите, върху данъчната администрация, целеха се в магистратурата, адвокатурата, образованието, искаха да се инфилтрират във философията, политиката, науката, изкуството и най-вече в медицината, защото лекарят влиза в семействата повече от свещеника. Трябва да се подкопае религията, да се разпространява свободомислието, от училищните програми да се премахнат уроците по християнска религия, да завладеят търговията с алкохол и контрола върху печата. Олеле боже, какво още да искат?
Не че не можех да пусна пак в обращение целия този материал. Би трябвало Рачковски да познава само версията, която дадох на Глинка, там се говореше най-вече за строго религиозни и апокалиптични неща. Но разбира се, трябваше да добавя и нещо ново към предишните си текстове.
Направих си най-старателен преглед на всички теми, които биха могли да засегнат отблизо интересите на редовия читател. Записах ги с красив почерк, както се е писало преди повече от половин век, върху както се полага пожълтяла хартия: и ето, че разполагах с документите, предадени ми от дядо и сякаш наистина изготвени по време на юдейските събирания в гетото, в което живял като млад, и преведени от протоколите, които равините съставили след съвещанието си в гробището в Прага.
Когато на другия ден Головински влезе в магазина, се изненадах, че Рачковски може да възлага толкова важни задачи на този млад, късоглед и слабоват мужик, един такъв зле облечен, приличаше на слаб ученик. След като поговорихме обаче забелязах, че е по-буден, отколкото изглежда. Говореше лош френски със силен руски акцент, но пък веднага попита как така равините от гетото в Торино пишат на френски. Казах му, че по онова време в Пиемонт всички грамотни хора са говорели френски, и го убедих. После си зададох въпроса дали моите равини от гетото са говорили иврит или идиш, но след като документът беше на френски, това нямаше значение.
— Вижте тук — казах му. — Например на този лист се обяснява как трябва да се разпространяват теориите на философите атеисти, за да се деморализират неевреите. Ето например: „Трябва да изличим идеята за Бог от умовете на християните, като я заменим с аритметически сметки и материални нужди“.