Бях включил и много страници с твърде специализирана информация, които Жоли беше посветил на механизмите на заемите и лихвените проценти. Не разбирах много от всичко това, нито пък бях сигурен дали от времената на Жоли лихвите не са се променили, но имах доверие на източника си и предадох на Головински доста страници, които сигурно щяха да бъдат четени внимателно от разни задлъжнели търговци и занаятчии, попаднали във водовъртежа на лихварството.
И, най-сетне, съвсем неотдавна бях чел какво пише в „Ла Либър Парол“ за градската железница, която трябваше да се строи в Париж. Това беше стара история, за нея се говореше от десетилетия, ала едва през юли 1897 година беше одобрен официалният проект за нея и едва в последно време беше започната работа за издълбаването на линия Порт Майо — Порт дьо Венсен. Още нищо особено, ала вече бе създадена компания за метрото и отпреди повече от година „Ла Либър Парол“ започна кампания срещу прекалено многобройните акционери евреи в нея. Така че ми се стори полезно да свържа еврейския заговор с метрото и затова предложих следното: „Тогава всички градове ще имат градски железници и подземни тунели: посредством тях ще ги хвърлим във въздуха заедно с институциите им и документите им“.
— Добре — каза Головински, — но ако съвещанието в Прага е станало преди толкова време, откъде равините са знаели за градските железници?
— Преди всичко, ако погледнете последната версия на речта на равина, публикувана преди десетина години в „Контампорен“, съвещанието в гробището в Прага е станало през 1880 година, когато вече имаше метро в Лондон, струва ми се. А и по този начин планът ще звучи като пророчество.
На Головински доста му хареса този откъс, защото му се струваше изпълнен с много обещания. После отбеляза:
— Не мислите ли, че много от идеите, изразени в тези документи, си противоречат? Например, от една страна, се иска забраната на разкоша и излишните удоволствия, както и пиянството да се наказва, а от друга, да се разпространяват спортът и развлеченията и да се превръщат работниците в алкохолици…
— Евреите винаги твърдят взаимно изключващи се неща, те са лъжци по природа. Но ако публикувате обемист документ на много страници, хората няма да го прочетат на един дъх. Трябва да се стремим да предизвикваме поредни пристъпи на отвращение, а когато някой се възмути от някое твърдение, прочетено днес, на следващия ден няма да си спомня твърдението, възмутило го предишния ден. Освен това, ако четете внимателно, ще видите, че равините от Прага искат да използват разкоша, развлеченията и алкохола, за да поробят плебеите сега, но когато вземат властта, ще държат те да се ограничават.
— Точно така, извинете.
— Ами да, аз десетилетия съм размишлявал върху тези документи, още от дете, така че познавам всичките им нюанси — завърших със законна гордост.
— Прав сте. Но ми се иска всичко това да завършва с някакво много силно твърдение, нещо, което оставя следа в съзнанието, нещо, което да обобщава юдейското коварство. Например: „Амбицията ни е безгранична, ненаситността ни не знае предел, желаем да мъстим безмилостно и мразим силно“.
— Не е зле, но за роман с продължения. Но как мислите, че евреите, които може да са всякакви, но не и глупави, ще си служат с подобен език, който ги излага?
— Не ме безпокои особено това. Равините си говорят в тяхното гробище и са сигурни, че не ги слушат някакви си там профани. Не се стесняват. Нали трябва тълпите да се възмущават.
Головински беше добър сътрудник. Смяташе, или се правеше, че смята за автентични моите документи, но не се свенеше да ги променя всеки път, когато му беше изгодно. Рачковски бе избрал точния човек.
— Мисля — заключи Головински, — че имам вече достатъчно материал, за да съставя това, което ще наречем Протоколите от съвещанието на равините в гробището в Прага.
Гробището в Прага ми се изплъзваше, но пък вероятно помагах за неговото тържество. Въздъхнах с облекчение и поканих Головински на вечеря в „Пайар“, на ъгъла на улица „Шосе д’Антен“ и „Булвар дез Италиен“. Скъп, но изискан. Головински показа предпочитание към poulet archiduc190 и canard à la presse191. Нищо, че като дошъл от степите сигурно щеше да се натъпче също толкова страстно с choucroute192. Така бих икономисал пари и щях и да си спестя изпълнените с недоумение погледи, които сервитьорите хвърляха към мляскащия много шумно клиент.