— Поканил беше видни хора, сина на Доде, доктор Строс, асистента на Пастьор, професор Бек от Института и Емилио Тофиано, големия италиански художник. Поканата ми струва четиринайсет франка, хубава черна папийонка от Хамбург, бели ръкавици, нова риза — и фрак, за първи път в живота ми. И пак за първи път в живота ми си подкъсих брадата по френски маниер. И за да се преборя със срамежливостта си сложих малко кокаин под езика.
— Кокаин ли? Не е ли отровен?
— Всичко е отрова, ако се взима в прекалено големи дози, дори виното. От две години изследвам това вълшебно вещество. Вижте, кокаинът е алкалоид, който се получава от едно растение, което туземците в Америка дъвчат, за да понасят по-лесно надморската височина в Андите. За разлика от опиума и алкохола обаче действа възбуждащо, но без отрицателни ефекти. Действа отлично като обезболяващо, особено в офталмологията и за лечение на астма, полезен е при лечението на алкохолизма и на токсикоманиите, перфектен е срещу морската болест, ценен е при лечението на диабета, премахва като с магическа пръчка чувството за глад, сънливост, умора, добър заместител е на тютюна, лекува диспепсия, газове, колики, гастрити, хипохондрия, възпаления на гръбначния мозък, сенна хрема, укрепва организма при туберкулоза и лекува мигрена, при случаи на остър кариес, ако в кухината се вкара тампон с памук, напоен с четирипроцентов разтвор на кокаин, болката преминава незабавно. И преди всичко е отличен за повдигане самочувствието у депресирани, повдига духа, прави хората дейни и оптимисти.
Докторът беше вече на четвъртата чаша и съвсем очевидно пиянството му беше от меланхоличните. Наведе се към мен, сякаш ще се изповядва:
— Кокаинът е страхотен за човек като мен, който, както все повтарям на моята обожавана Марта, не се смята за кой знае колко привлекателен, който в годините на младостта си никога не е бил млад, а сега, на трийсетгодишна възраст, не успява да се превърне в зрял мъж. Навремето целият бях изтъкан от амбиции и натрапчива любознателност и от ден на ден все повече се обезверявах от факта, че майката природа не ме е дарила милостиво с гениалността, с която от време на време удостоява кого ли не.
Ненадейно спря да говори, като човек, дал си сметка, че е разголил душата си. Хленчещо юдейче, казах си. И реших да го поставя натясно.
— Не разправят ли за кокаина, че е афродизиак? — попитах.
Фройд се изчерви.
— И това свойство има, поне така мисля… но нямам опит в това отношение. Като мъж не съм подвластен на тези прекомерни щения. А като лекар сексът не ме провлича много като обект за изследване. Макар че и в „Ла Салпетриер“ започва да се говори много за секс. Шарко установи, че една от пациентките, някоя си Огюстин, в остър пристъп на истерия разказва как първоначалната й травма е свързана със сексуално насилие, извършено над нея като дете. Не отричам, естествено, че някои от травмите, които отключват истерията, може и да са свързани със секса, само това липсваше. Просто ми се струва преувеличение всичко да се свежда до секса. Може би пък си оставам далече от тези проблеми само заради моята дребнобуржоазна pruderie37.
Не, казах си. Не е заради твоята pruderie, а е защото като всички обрязани от твоята раса си обсебен от секса, но се опитваш да забравиш за него. Искам да те видя само как ще сграбчиш с потните си ръце твоята Марта и как ще й направиш цяло котило малки юдейчета и така ще я разнищиш, че ще се разболее от охтика…
Междувременно Фройд продължаваше:
— Моят проблем е по-скоро, че свърших запасите си от кокаин и отново изпадам в меланхолия, древните доктори биха казали, че от мен се лее черна жлъчка. По едно време си купувах препаратите на Мерк и Гее, само че се наложи да прекъснат производството им, защото суровината, която получаваха, беше негодна. Свежите листа могат да се обработват само в Америка и най-доброто производство е на „Парк и Дейвис“ в Детройт, една по-разтворима разновидност, чисто бяла на цвят и с ароматен мирис. Имах малко от нея, но тук в Париж не знам към кого да се обърна.
Детска игра за човек, който познава всички тайни на площад „Мобер“ и околностите му. Познавах индивиди, на които само да им споменеш не само за кокаин, а и за диамант, препариран лъв или бутилка сярна киселина и на другия ден ти ги донасят, без да се налага да ги питаш откъде са ги взели. За мен кокаинът е отрова, казах си, и какво лошо да помогна на един юдей да се трови? И тъй, казах на доктор Фройд, че само в разстояние на няколко дни ще му доставя солиден запас от неговия алкалоид. Естествено, Фройд изобщо не се усъмни, че начинът ми на действие съвсем не е безукорен.