Отидох да потърся Гавиали, той още работи като вехтошар, но благодарение на помощта ми документите му са в ред, а и е спестил някоя и друга пара. За по-малко от пет години обаче го е хванало старческото оглупяване — Кайен си казва думата. Ръцете му треперят и вдига чашата с усилие, нищо, че щедро му я напълних няколко пъти. Движи се трудно, почти не може да се навежда вече и се питам как успява да събира вехтории.
Реагира с ентусиазъм на предложението ми:
— Не е вече като едно време, когато не можеше да използваш определени експлозиви, защото нямаше време да се отдалечиш. Сега всичко става с една хубава бомба с часовников механизъм.
— Как действа?
— Много просто. Взимаш едно най-обикновено будилниче и го курдисваш за желания час. Като часът дойде, едно лостче на будилничето щраква и вместо да задейства звънеца, ако си свързал жичките по подходящия начин, задейства детонатора. И — бум. А ти вече си достатъчно далече.
На другия ден дойде при мен с една ужасяваща с простотата си играчка: как да си представиш, че това възелче от преплетени жици и джобен часовник като на църковен настоятел може да предизвика експлозия?
— Обаче предизвиква — каза гордо Гавиали.
Два дни след това отидох да проуча тунелите, които копаеха тогава, като си дадох вид, че го правя от любопитство, и поразпитах работниците за това-онова. Избрах един от тунелите, в който е лесно да се слезе от улицата — под равнището й е укрепен с траверси. Не ме интересува къде води тунелът и дали изобщо води някъде: достатъчно е да се сложи бомбата на входа — и готово.
Към Гавиали подходих решително:
— Моите уважения за знанията ви, но ръцете ви треперят и ви треперят мартинките, няма да успеете да слезете в изкопа и кой знае какви ще ги забъркате с тези механизми, за които ми говорите.
Той чак се просълзи.
— Вярно е, никакъв ме няма вече.
— Кой би могъл да свърши тази работа вместо вас?
— Не познавам вече никой подходящ, не забравяйте, че най-верните ми другари още са в Кайен, нали вие ги изпратихте там. Така че поемете си отговорността. Искате бомбата да избухне, така ли? Тогава я сложете вие.
— Това са глупости, не съм експерт.
— Няма нужда да сте експерт, ако сте подготвен от експерт. Разгледайте добре нещата, които съм поставил на масата, те са необходими, за да се задейства една хубава бомба с часовников механизъм. Какъвто и да е будилник, като този например, стига само да се познава вътрешният му механизъм, чрез който се задейства звънецът в указания час. После има и една батерия, която, щом стрелката стигне до звънеца, на свой ред задейства детонатора. Аз съм старомоден човек и затова ще използвам тази батерия, наречена Данел Сел. При този модел батерии, за разлика от волтовите, се използват преди всичко течни елементи. Пълни се един малък съд до половина с меден сулфат, а другата половина с цинков сулфат. В половината с медния сулфат се вкарва медна, а в половината с цинковия сулфат — цинкова пластинка. Естествено краищата на двете пластинки представляват двата полюса на батерията. Ясно ли е?
— Дотук да.
— Добре. Единственият проблем на батерията Данел Сел е, че трябва да се внимава, като се пренася, но докато не е свързана с детонатора и с взривното вещество, каквото и да стане с нея, няма страшно, а когато се свърже, трябва да се постави на равна повърхност, освен ако този, който борави с нея, не е идиот. За детонатора е подходящо малко количество какъвто и да е взрив. Сега идваме до самото взривно вещество. Както си спомняте, едно време хвалех черния барут. Преди десетина години обаче измислиха балистита, който се състои от десет на сто камфор, както и равни части нитроглицерин и колодий. Отначало проблемът бил, че камфорът се изпарява лесно и това води до нестабилност на продукта. Откакто обаче италианците започнаха да го произвеждат в Авилиана, май е станал надежден. Не съм сигурен дали да използвам кордита, измислен от англичаните, които заместиха камфора с пет на сто вазелин и освен това сложиха петдесет и осем на сто нитроглицерин и трийсет и седем на сто гърмящ памук, разтворен в ацетон, като всичко това е изтеглено на конци като зле омесени спагети. Ще видя какво ще избера, но разликата не е голяма. И така, най-важното е да се нагласят стрелките на избраното време, после будилникът се свързва с детонатора, той пък с взривното вещество, после се задейства алармата. Бъдете внимателни, никога не променяйте реда на операциите: ясно е, че ако най-напред свържете и после задействате, а после нагласите стрелките… бум! Разбрано? После си отивате вкъщи, или на театър, или на ресторант: бомбата ще си направи всичко сама. Ясно ли е?