— Знаете ли — казах му, — ние антикварите познаваме най-различни хора.
Всичко това няма нищо общо с моя проблем, просто в края на краищата взехме да се доверяваме един на друг и започнахме да си говорим за какво ли не, Фройд беше речовит и остроумен, може пък да грешах, че е евреин. С него беше по-приятно да се разговаря, отколкото с Бурю и Бюро, по едно време стигнахме и до експериментите на тия двамата и му споменах за пациентката на Дю Морие.
— Мислите ли, че болна като нея може да бъде излекувана с магнитите на Бурю и Бюро? — попитах го.
— Скъпи приятелю — отговори Фройд, — при много от случаите, с които се занимаваме, се отдава прекалено голямо значение на физическата страна, а се забравя, че болестта се появява най-вероятно по причини, заложени в психиката. Ако причините са психически, трябва да се лекува психиката, не тялото. При една травматична невроза истинската причина за болестта е не увреждането, то само по себе си не е кой знае какво, а именно първоначалната психична травма. Нима човек, изпитал силна емоция, не се случва да припадне? В такъв случай, ако се занимаваш с нервни болести, за теб важното е не как се губи съзнание, а каква е била емоцията, която е накарала пациента да го загуби.
— Как може да се разбере каква е била тази емоция?
— Виждате ли, скъпи приятелю, когато са налице отчетливи симптоми на истерия, както в случая на пациентката на Дю Морие, хипнозата може да възпроизведе изкуствено същите симптоми и наистина може да се стигне до началната травма. При други пациенти обаче преживяното е било толкова непоносимо, че се опитват да го заличат изцяло, да го поставят в недостъпна част на душата си, толкова недостъпна, че да не може да се достигне до него дори под хипноза. От друга страна, защо пък именно под хипноза да сме по-дейни умствено, отколкото като сме будни?
— Значи никога няма да знаем…
— Не искайте от мен ясен и окончателен отговор, защото споделям с вас мисли, които не са оформени докрай. Понякога се изкушавам от мисълта, че до тези дълбочини се стига само при сънуване. И древните са знаели, че сънищата може да разкриват много неща. Подозирам, че ако болният може да говори с човек, способен да го слуша, и то продължително, с дни, и като разказва какво е сънувал, първоначалната травма може да излезе отново на повърхността и да се проясни. На английски се говори за talking cure38. Сигурно ви се е случвало да разказвате отдавнашни събития на някого и докато разказвате, да възстановявате подробности, които сте забравили, или по-скоро сте мислили, че сте забравили, а всъщност са запазени в някоя скрита гънка на мозъка? Убеден съм, че колкото по-подробна е тази възстановка, толкова по-лесно може да се открои някаква случка, аз пък, случка, някаква незначителна подробност просто, някакъв нюанс, който обаче е имал толкова непоносимо смущаващ ефект, че да предизвика… как да го кажа, Abtrennung, Beseitigung, не мога да намеря точния термин, на английски бих казал removal, как се казва на френски, когато се изрязва някой орган… ablation? А, да, на немски точният термин трябва да е Entfernung.
Ето как проличава евреинът, казах си. Май че още тогава вече се занимавах с разните му там еврейски заговори и с плана на тази раса да прави синовете си лекари и аптекари, за да контролират и съзнанието, и тялото на християните. Значи ако съм болен, искаш да се оставя в ръчичките ти и да си кажа всичко, дори и това, дето не знам, та да станеш господар на душата ми. Ама това е по-лошо, отколкото изповедта пред йезуита, при нея поне мога да говоря защитен от решетка и мога да не казвам каквото мисля, а ще правя като всички, нещата се назовават с едни и същи, почти технически термини: откраднах, поддадох се на сладострастие, не уважих татко или майка. Издава те самият ти език, говориш за отстраняване като че ли искаш да ми обрежеш мозъка…
Ала междувременно Фройд започна да се смее и поръча още една бира.
— Да не вземете думите ми за чисто злато. Това са си фантазии на един нерешителен човек. Като се върна в Австрия, ще се оженя и за да издържам семейството, ще трябва да отворя лекарски кабинет. И тогава ще използвам внимателно хипнозата, както ме е учил Шарко, и няма да си завирам носа в сънищата на пациентите си. Да не съм някоя пророчица, нещо като Пития. Питам се дали на пациентката на Дю Морие няма да й се отрази добре да вземе малко кокаин.