Така завърши този разговор, без да остави кой знае какви следи в паметта ми. Но сега всичко това ми изплува пак, когато съм ако не в положението на Диана, то поне на почти нормален човек, изгубил част от паметта си. Пък и Фройд кой го знае къде е, а и аз за нищо на света не бих се захванал да си разказвам живота не само на евреин, а дори и на най-добрия християнин. С моята професия (каква?) трябва да разказвам истории на другите срещу заплащане, но в никакъв случай не бива да издавам нищо за себе си. Ала мога да разкажа собствената си история на самия себе си. Спомних си за Бурю (или беше Бюро), който ми каза, че имало факири, които се самохипнотизирали, като гледали втренчено в пъпа си.
И така, макар и неохотно, реших да водя този дневник, като разказвам миналото си, и докато го прехвърлям, би ми било приятно да ида на улица „Монторгьой“, в „Ше Филип“. Прехвърлям в ума си и най-незначителните подробности, докато най-сетне не изплува (как се казваше?) травмиращата случка. Само. И искам да се излекувам сам, без да се оставям в ръцете на лекарите на лудите женоря.
Преди да започна (но вече започнах, още вчера), би ми било приятно да ида на улица „Монторгьой“, в „Ше Филип“, за да се настроя душевно към тази форма на самохипноза. Бих седнал спокойно, бих разглеждал дълго менюто, онова, което сервират от шест вечерта до полунощ, и бих си поръчал potage à la Crécy39, калкан в сос от каперси, телешко филе и langue de veau au jus40, за да завърша със сорбе с вишновка и дребни сладки, всичко това полято обилно с две бутилки старо бургундско.
Междувременно ще бие полунощ и вниманието ми ще е привлечено от нощното меню: бих си позволил бульон от костенурка (сетих се за един такъв много вкусен бульон, на Дюма — значи ли, че съм познавал и Дюма?), сьомга с лукчета и ангинари с черен пипер от Ява, като завърша със сорбе с ром и английски ароматизирани сладкиши. Като напредне нощта, бих се угостил с някоя вкусотия от сутрешното меню, тоест soupe sux oignons41, като супите дето сърбат в този момент хамалите в Халите, доволен, че мога да се натъпча заедно с тях. Сетне, за да се подготвя за напрегнатата утрин, едно много силно кафе и едно pousse-café42 с коняк и кирш.
Да си кажа право, би ми станало тежичко на стомаха, но пък душата ми щеше да се отпусне.
Уви, не можех да си позволя това сладко своеволие. Нямаш памет, казах си, ако в ресторанта срещнеш човек, който те познава, е възможно да не го познаеш. Как ли ще се изложиш тогава?
Запитах се как да реагирам на човек, който ме потърси в магазина. С оня със завещанието на Бонфоа и с онази с причастията нещата минаха гладко, но по случайност. Отвън закачих надпис: „Собственикът ще отсъства за един месец“, без да става ясно кога започва месецът и кога свършва. Докато не разбера нещо повече, трябваше да се крия вкъщи като в леговище и да излизам само от време на време да си купя нещо за ядене. Може пък и малко пост да ми дойде добре. Всъщност дали случващото се с мен не е резултат от някое прекомерно угощение, което съм си позволил… кога? Прословутата вечер на 21-ви ли?
Освен това ако ще започвам да се връщам към миналото си, ще трябва да гледам втренчено в пъпа си, както казваше Бюро (или Бурю?), а на пълен стомах, като се има предвид, че се намирам за прекалено дебел, както си е редно на моята възраст, би трябвало да започна да си спомням, като си гледам пъпа в огледалото.
Вместо това започнах вчера, седнал на това писалище, и пиша ли пиша без почивка, без да се разсейвам, само от време на време дъвча по нещо и пия, това да, пия невъздържано. Най-хубавото нещо в този дом е добрата кухня.
4.
Времената на дядо
26 март 1897
Детството ми. Торино… Хълм отвъд По, аз на балкона с мама. После мама я нямаше, седнал на балкона пред хълма, пред залеза, баща ми плачеше, дядо казваше, че Господ си я прибрал.
С майка ми говорех на френски както всеки пиемонтец от добро семейство (тук в Париж акцентът ми е като на човек, който е от Гренобъл, където се говори най-чистият френски, не като babil43 на парижаните). Още в детството си се чувствах повече французин, отколкото италианец, както е с всеки пиемонтец. Затова намирам французите за нетърпими.