— Проникнали в сдруженията на старите зидари на катедралите, от тези сдружения се родило английското масонство, което се казва така, защото членовете му наричат себе си free masons, или свободни зидари.
— Защо пък зидарите ще правят революция?
— Барюел разбрал, че тамплиерите и свободните зидари били завладени и развратени от илюминатите от Бавария! А тази секта била ужасна, основана от някой си Вайсхаупт, в нея всеки член познавал само непосредствения си началник и не знаел нищо за водителите по-нагоре и за целите им, а целта им била не само да унищожат трона и олтара, а и да създадат общество без закони и без морал, в което имотите и дори жените са общи. Да ме прости Господ, че разказвам такива неща на едно дете, но трябва да се знаят козните на Сатаната. Свързани най-тясно пък с илюминатите от Бавария били двама отрицатели на всякаква религия, дето създали печално известната Енциклопедия, имам предвид Волтер, Д’Аламбер и Дидро и всякаквите му там гении, които във Франция по подражание на илюминатите говорели за Века на Светлината, а в Германия за Проясняване или Обяснение, и накрая се събрали тайно, за да начертаят плановете за падането на краля, и създали Клуба на якобинците, което идва от Жак дьо Моле. Ето кой кроял заговори за избухването на Революцията във Франция!
— Този Барюел разбрал всичко…
— Така и не разбрах как така от ядро от християнски рицари може да израсне секта, враждебна на Христос. Тя е като маята за тестото, без нея тестото не бухва и не става хляб. Каква е била маята, която някой, или съдбата, или дяволът са сложили вътре в още здравото тяло на тайните сборища на тамплиерите и на свободните зидари, за да заквасят от него най-дяволската секта на всички времена.
Тук дядо спираше за малко, сключваше ръце, сякаш за да се съсредоточи по-добре, усмихваше се хитровато и с пресметната и тържествуваща скромност обявяваше:
— Този, който за първи път събра смелост да го каже, е твоят дядо, мило дете. Щом прочетох книгата на абат Барюел, не се поколебах нито за миг и му написах едно писмо. Иди там в дъното, момченце, и вземи онова ковчеже там.
Правех го, дядо отваряше ковчежето с един позлатен ключ, който държеше увесен на шията си, и изваждаше от него лист хартия, пожълтял от четирийсетгодишната си възраст.
— Това е черновата на писмото, беловата изпратих на Барюел. Пак виждам как дядо чете, като прави драматични паузи:
— „Приемете, господине, най-искрени поздравления за Вашия труд от един невеж военен като мен. Той с право може да се нарече най-важният труд на миналия век. О, колко добре изобличихте гнусните секти, които проправят пътя на Антихриста и са непримирими врагове не само на християнската религия, а и на който и да е култ, на всяко общество, на всеки ред. Една от тези секти обаче споменавате само мимоходом. Може би е нарочно, може би защото е най-познатата и следователно предизвиква най-малко страхове. Според мен все пак тя е най-страшната сила, като се имат предвид големите й богатства и неприкосновеността, на която се радва във всички европейски държави. Разбирате, господине, че говоря за еврейската секта. Тя изглежда изцяло отделена и различна от останалите секти, но в действителност не е. Всъщност само някоя от тях да се покаже като враг на името християнско и тя започва да я подпомага, да й плаща, да я закриля. Не я ли видяхме, и не я ли виждаме и сега да сипе своето злато и своето сребро, за да поддържа и да насочва модерните софисти, каквито са франкмасоните, якобинците, илюминатите? Следователно евреите заедно с другите сектанти образуват общност с цел унищожение на името християнско. Не мислете, господине, че всичко това е едно преувеличение от моя страна. Излагам само нещо, което са ми казали самите евреи…“
— А как научи тези неща от евреите, дядо?
— Бях съвсем млад офицер от пиемонтската армия, когато Наполеон нахлу в сардинските държави, победи ни при Милезимо и Пиемонт беше присъединен към Франция. Това беше тържеството на безбожните бонапартисти, които подгониха нас, кралските офицери, за да ни обесят. Казваха, че не е безопасно да ходиш нагоре-надолу с униформа, дори да те виждат с униформа не беше безопасно. Баща ми, нали беше търговец, си имаше вземане-даване с един евреин лихвар, който трябваше да му връща не знам каква услуга, и така с негова помощ за няколко седмици, докато обстановката се успокои, успях да изляза извън града и да ида при едни роднини във Флоренция, където той ми предостави — за доста пари, естествено — една стаичка в гетото, което тогава се намираше точно на гърба на нашата сграда, между улица „Сан Филипо“ и улица „Деле Розине“. Не че ми беше приятно да се смесвам с тия съмнителни люде, ала беше единственото място, където на никого не би хрумнало да стъпи, евреите не можеха да излизат оттам и почтените хора го заобикаляха отдалеч.