За първи път поглеждам жена, която не е мама Тереза. Минавам и се връщам обратно всяка сутрин и само като я видя отдалеч сърцето ми се разтупква. Ако някоя сутрин не я видя, обикалям площада и не си тръгвам, а през това време дядо ме чака седнал на масата и ядосано прави топчета от хляб.
Една сутрин се осмелявам да спра момичето и свел очи я питам дали мога да й помогна да носи кошницата. Тя високомерно ми отговаря, че като нищо може да си я носи сама. Ала не ме нарича monssü, à gagnu, момченце.
Не я потърсих и не я видях повече. Унижи ме дъщеря на Сион. Може би защото съм дебел? Факт е, че от този момент започна войната ми с дъщерите Евини.
През цялото ми детство дядо не поиска да ме изпрати в училищата на Кралството, защото, казваше той, там преподавали само карбонари и републиканци. През всичките тези години си останах сам вкъщи и с часове гледах другите деца, които си играеха на брега на реката, така, сякаш те ми отнемаха нещо мое; през останалото време стоях затворен и учех с някой йезуит, избиран от дядо според възрастта ми измежду тлъстите черни гарвани, които го заобикаляха. Ненавиждах поредния учител не само защото ми преподаваше, като ме биеше с показалка по пръстите, а и защото (в редките случаи, когато разсеяно си говореше с мен) татко капка по капка вливаше в мен омраза към свещениците.
— Ама учителите ми не са свещеници, а йезуити — казвах аз.
— Още по-зле — казваше татко. — Да им нямаш вяра на йезуитите. Знаеш ли какво е писал един свят отец (и то свещеник, а не масон, не карбонар, не илюминат на Сатаната, какъвто разправят, че съм, а ангелски благ свещеник, абат Джоберти48)? Йезуитизмът злепоставя, тормози, мъчи, клевети, преследва, разсипва хората със свободен дух, той, йезуитизмът, прогонва от публичната администрация добрите и храбрите и ги замества със сивите и гадните, той забавя, спъва, тормози, мъчи, отслабва, покварява по хиляди начини публичното и частното образование, той сее злоба, недоверие, враждебност, омраза, крамоли, явни и скрити конфликти между индивидите, семействата, класите, държавите, правителствата и народите, йезуитизмът отслабва умовете, приучва на леност сърцето и волята, изтощава младежта с изнежената си дисциплина, покварява зрялата възраст със своя компромисен и лицемерен морал, възпира, разводнява, гаси приятелството, привързаността в дома, синовната обич, свещената любов към Родината у голям брой граждани… Никога на този свят не е имало нещо по-безгръбначно, толкова твърдо и безмилостно, щом се засегнат интересите му, като йезуитите. Под обвивката на гальовното миловидно лице и на сладките медени приказки, на любезността и общителността йезуитът, който се подчинява неотклонно на дисциплината на Ордена и на заповедите на висшестоящите, крие желязна душа, непроницаема за най-свещените чувства и най-благородната обич. Той прилага най-буквално в практиката предписанието на Макиавели, че там, където става дума за добруването на Родината, няма място нито за справедливост или несправедливост, нито за милост или жестокост. Затова още от ученици ги възпитават да не се привързват към семействата си, да нямат приятели, винаги да са готови да издават на висшестоящите дори най-малкото опущение на дори най-близкия си приятел, да овладяват всяко трепване на сърцето си и да са готови на пълно послушание, perinde ac cadaver49. Джоберти казва, че докато адептите на индийската секта на фазингарите, или удушвачите, принасят в жертва на своето божество телата на враговете, като ги убиват с примка или с нож, италианските йезуити умъртвяват душата с езика, като влечугите, или с перо.
— Винаги съм се забавлявал — завършваше баща ми, — че някои от тези неща Джоберти ги е преписал от един роман, издаден една година преди това, „Скитникът евреин“ на Иожен Сю.
Баща ми. Черната овца на семейството. Ако слушах дядо, бил се замесил с карбонарите. Споменеше ли за възгледите на дядо, то беше полугласно, колкото да ми каже да не хващам вяра на глупостите му, ала не знам от деликатност ли, от уважение към възгледите на дядо ли, или поради липса на интерес към мен избягваше да говори за собствените си идеали. На мен ми стигаше да се заслушам в някой от разговорите на дядо с отците йезуити или да обърна внимание какво клюкарства мама Тереза с портиера, за да ми стане ясно, че баща ми е от онези, дето не само одобряват революцията и Наполеон, а освен това казват, че Италия може да се отърси от австрийската империя, Бурбоните и папската държава и да стане (тази дума не биваше да произнасям пред дядо) Нация.
48