Баща ми окончателно изчезна през март и мама Тереза беше убедена, че сигурно е отишъл при миланските въстаници: към декември обаче до един от йезуитите вкъщи достигна новината, че татко се присъединил към привържениците на Мадзини, които се бяха завтекли да оглавят Римската република. Покрусен, дядо започна непрестанно да ми досажда със злокобни предсказания от рода, че вместо annus mirabilis ще е annus horribilis51. Вярно, в течение на същите тези месеци пиемонтското правителство забрани йезуитския орден и отчужди имотите му, и за да го изолира съвсем, забрани и близките до тях ордени като тези, посветени на Сан Карло и на Пресветата Мария, както и лигуористите.
— В навечерието сме на идването на Антихриста — нареждаше дядо, като естествено приписваше всички тези събития на еврейските козни, в които виждаше сбъднати злокобните предсказания на Мордехай.
Дядо даваше убежище на отците йезуити, които се опитваха да се скрият от народния гняв в очакване по някакъв начин да се слеят с обикновеното духовенство и в началото на 1849 година започнаха да бягат в Рим, където разказваха за ужасите в Пиемонт.
Отец Паки. След като прочетох „Скитникът евреин“, за мен той се превърна във въплъщение на отец Роден, извратения йезуит, който действа под прикритие и жертва всякакви морални принципи само и само да възтържествува Орденът, може би защото също като него прикриваше принадлежността си към ордена, като се обличаше цивилно, палтото му беше прокъсано, с яка, зацапана със засъхнала пот и покрита с пърхот, с носна кърпичка на мястото на вратовръзката, жилетка от черен плат, протрит до основата, големи обувки с вечно полепнала по тях засъхнала кал, която той, без да се притеснява, сипеше по хубавите ни килими вкъщи. Лицето му беше изпито, слабо, мъртвешко, носеше сивата си мазна коса на кичури, прехвърлени през темето върху слепоочията, очите му бяха като на костенурка, устните му тънки и лилави.
Не стига, че предизвикваше отвращение само като седне на масата, а на всичкото отгоре разваляше апетита на всички като с интонацията и речника на религиозен проповедник разказваше истории, вледеняващи кръвта:
— Приятели, гласът ми трепери, но все пак трябва да ви кажа. Проказата плъзна от Париж, не че Луи Филип беше цвете за мирисане, но беше преграда пред анархията. Тези дни видях народа на Рим! Но наистина ли беше това народът на Рим? Рошльовци и дрипльовци с единия крак в затвора, които за чаша вино биха се отрекли от рая. Не народ, а плебс, който в Рим се е слял с отпадъците на италианските и чужди градове, разните му там гарибалдийци и привърженици на Мадзини, слепи инструменти на злото. Да знаете само колко мерзки са чудовищните дела на републиканците. Влизат в църквите и чупят урните на светците, разпиляват прахта им на вятъра и използват урните за нощни гърнета. Изтръгват светите камъни от олтарите и ги омазват с изпражнения, издраскват статуите на Богородица с кинжали, избождат очите от изображенията на светците и пишат по тях думи, достойни за някой бардак. Завлекли в някакъв вход един духовник, говорил срещу Републиката, проболи го по цялото тяло с кинжали, изболи му очите и му изтръгнали езика и след като го изкормили, увили червата му около врата и го удушили. И не си мислете, че дори Рим да бъде освободен (вече се говори за помощ, която щяла да дойде от Франция), привържениците на Мадзини ще бъдат победени. Стичат се като повръщано от всички италиански провинции, хитри и лукави са, лъжовни и престорени, готови са на всичко и са дръзки, търпеливи и упорити. Ще продължат да се събират в най-потайните кътчета на града, преструването и двуличието им ги вкарват в тайните на кабинетите, в полицията, армиите, флотите, крепостите.
— А синът ми е сред тях — проплакваше дядо, сломен тялом и духом.
После на масата сервираха задушено в червено пиемонтско вино „Бароло“.
— Синът ми никога няма да разбере — казваше дядо — красотата на това месо с лук, моркови, синап, салвия, розмарин, дафинов лист, хвойна, сол, масло, зехтин и, разбира се, една бутилка „Бароло“, поднесено с качамак и картофено пюре. Правете, правете си революцията… Изгуби се вкусът към живота. Искате да прогоните татко ви, задето ядял буябес, както го правят в Ница, нали оня рибар Гарибалди ще ни го забранява… Няма вече религия.