Преди няколко дни пак ми се случи да се събудя и да не разбера кой съм, но тогава всичко това се случваше в моя, а сега в чужд дом. Очите ми бяха, хм… гуреливи. Езикът ме болеше, сякаш съм си го прехапал.
Като погледнах от прозореца, си дадох сметка, че гледа към улица „Мобер“, точно на ъгъла с улица „Метр Албер“, където живея. Разтършувах се из цялата къща. Изглежда, че обитателят й е светско лице, явно носи фалшива брада и освен това (моля за извинение за което) е личност със съмнителен морал. Влязох в кабинета, мебелиран доста претенциозно; в дъното му зад една завеса намерих вратичка, през която влязох в един коридор. Приличаше на кулисите на театър, беше пълен с костюми и перуки, там няколко дни преди това бях намерил едно расо, само че сега вървях по него в обратната посока, към моето жилище.
На масата си намерих бележки, които, ако се съди по Вашите спомени, трябва да съм разпилял там на 22 март, когато, както и днес, се събудих, без да си спомням нищо. Пък и какво значи последната бележка за Отьой и Диана, която съм си написал тогава, казах си. Коя е тази Диана?
Странно. Подозирате, че ние с Вас сме една и съща личност. Само че Вие си спомняте много неща от Вашия живот и съвсем малко от моя. И обратното, както показва Вашият дневник, за мен не знаете нищо, а пък аз си давам сметка, че знам други неща, и то немалко, които са се случили с Вас, и то — гледай ти — тъкмо онези, които Вие не успявате да си спомните. Значи ли това, че след като си спомням толкова много неща за Вас, аз съм Вие?
Може би не, две различни личности сме, които по някаква тайнствена причина са въвлечени в нещо като съвместен живот, всъщност аз съм духовник и може би знам за Вас онова, което сте ми разказали за себе си по време на изповед. Или пък съм заел мястото на доктор Фройд и без да си спомняте за това, съм изтръгнал от съзнанието Ви всичко, каквото сте се опитвали да скриете?
Каквато и да е истината, дългът ми на духовник изисква да Ви припомня какво се случи след смъртта на господин дядо Ви, дано Бог да го прислони в упокоението на праведните. Разбира се, ако умрете сега, Бог няма да Ви прислони, защото ми се струва, че не сте се отнасяли добре с ближните си и може би тъкмо заради това паметта Ви не позволява да възстановите онези спомени, които не Ви правят чест.