Почват да се въртят около теб още щом се родиш, когато те кръщават, заварваш ги и в училище, ако родителите ти от престорена набожност са те поверили на тях, после идва първото причастие и вероучението, и миропомазването; в деня на сватбата ти свещеникът ти казва какво да правиш в спалнята, а на другия ден по време на изповедта те пита колко пъти си го направил, за да може зад решетката на изповедалнята да се възбуди. Говорят ти срещу плътската любов, но всеки ден ги виждаш да стават от някое кръвосмесително ложе, без дори да си измият ръцете, и после изяждат и изпиват своя господ, а по-късно го изакват и изпишкват.
Повтарят, че тяхното царство не е на този свят, а слагат ръка на всичко, до което могат да се докопат. Никога цивилизацията няма да постигне съвършенството, докато последният камък от последната църква не падне върху последния свещеник и земята не се отърве от тази сган.
Комунистите твърдят, че религията е опиумът на народите. Вярно е, защото помага да се държат изкъсо поданиците, и ако религията я нямаше, по барикадите щеше да има двойно повече хора, така че по време на Комуната бяха не особено много и можеше да ги очистиш без излишно бавене. След като обаче чух какво казва онзи австрийски доктор за полезните свойства на колумбийската дрога, бих казал, че религията е кокаинът на народите, защото религията е тласкала и тласка хората към войни, към избиване на неверниците, и това е така и с християните, и с мюсюлманите, и с другите идолопоклонници, а пък ако преди негрите в Африка се задоволяваха само с кланета помежду си, мисионерите ги покръстиха и ги превърнаха в колониална армия, много подходяща да умира на фронта и да изнасилва бели жени едва-що влязла в града. Човеците никога не причиняват зло с толкова убеденост и ентусиазъм, колкото когато го правят по силата на религиозните си убеждения.
Най-лоши от всички са, разбира се, йезуитите. Струва ми се, че съм им погаждал по някой и друг мръсен номер, пък може и те да са ми направили разни лоши неща, не си спомням добре. Може пък да са били и кръвните им братя масоните. Те са като йезуитите, само че още по-побъркани. Ония поне имат своята теология и знаят как да си играят с нея, а масоните имат какви ли не теологии и съвсем му изпускат края. За масоните ми разказваше дядо. Те заедно с евреите отрязали главата на краля. И така от тях възникнали карбонарите, те са малко по-глупави масони, защото първо се оставяли да ги разстрелват, и второ, им хвърчали главите, докато се опитвали да направят бомба, или пък ставали социалисти. Комунисти и комунари. Всички пред стената. Само така, Тиер8.
Масони и йезуити. Йезуитите са масони, преоблечени като жени.
Мразя жените, доколкото ги познавам, а не ги познавам много. Години наред бях обсебен от онези brasseries à femmes9, където се събира каква ли не измет. Още по-лоши са от публичните домове. На тях поне не им е лесно да си намерят помещение, защото съседите не дават, докато бирариите могат да бъдат отваряни навсякъде, защото били уж само питейни заведения. Докато на партерния етаж обаче се пие, на горните се търгува с плът. Всяка бирария е посветена на определена тема и момичетата са със съответните костюми: тук германски келнерки, там точно срещу Съдебната палата сервитьорки с адвокатски тоги. То и имената само стигат, например Brasserie du Tire-Cul, Brasserie des belles marocaines, Brasserie des quatorze fesses10, недалеч от Сорбоната. Съдържателите са обикновено германци, ето начин да подкопаваш морала на французите. В пети и шести арондисман има поне шестдесетина такива заведения, а в цял Париж са почти двеста, всички отворени и за най-младите. Момчетата влизат най-напред от любопитство, после тласкани от порока, после всичко потича от само себе си, отбиват се, като им се прииска. Ако бирарията е близо до някое училище, учениците надзъртат през вратата. Аз пък ходя там да пия. И да гледам отвътре учениците, които надзъртат през вратата. А и не само тях. От по-възрастните посетители също могат да се научат доста неща, които могат винаги да влязат в работа.
8
10
Бирария Издай-Дупе, Бирария на хубавите мароканки, Бирария Четиринадесетте задника (фр.) — Б.пр.