Паметта ми сигурно е в носа ми, но ми се струва, че от векове не бях вдишвал аромата на меню като това: soufflé à la reine, filets de sole à la Vénitienne, escalopes de turbot au gratin, selle de mouton purée bretonne…15 А като entrée16: poulet à laportugaise, pâté chaud de cailles, homard à la parisienne17, или всичко едновременно, и като plat de résistance18, знам ли, cannetons à larouennaise или ortolans sur canapés19, а като entremets20 aubergines à l’espagnole, asperges en branches, cassolettes princesse21… За виното не знам, може би „Шато Марго“ или „Шато Латур“, или „Шато Лафит“, зависи от годината. И за накрая une bombe glacée22.
Храната винаги ме е задоволявала повече от секса — може би това е последица от възпитанието на свещениците.
В главата ми е някак замъглено и нещо ми пречи да гледам назад. Защо ли така изневиделица в паметта нахлуват бягствата ми в Бицрен с дрехите на отец Бергамаски? Кой беше той? Харесва ми да оставям перото да се плъзга където каже инстинктът ми. Според онзи австрийски доктор за паметта ми би трябвало да настъпи болезнен момент, и това обяснява защо ненадейно се изличиха толкова много неща.
Вчера, когато за мен беше вторник 22 март, се събудих сякаш с напълно ясното съзнание кой съм: капитан Симонини, вече съм чукнал шестдесет и седем години, но не ми личат (дебел съм толкова, че да могат да ме наричат, както се казва, хубав мъж), във Франция си измислих титлата като спомен от дядо ми, намек за някакво мъгляво военно минало с Хилядата на Гарибалди, а това във Франция придава известен престиж, тук Гарибалди е почитан повече, отколкото в Италия. Симоне Симонини, роден в Торино от баща торинец и майка французойка (или савойка, но няколко години след раждането му Сардинското кралство отстъпи Савоя на Франция).
Още нестанал от леглото нещо се размечтах… Заради разните проблеми с руснаците (с руснаците ли?) май беше по-добре да не се показвам много-много из любимите ми ресторанти. Дали пък да не си сготвя нещо сам? Няколко часа готвене на някоя вкусотия ме разтоварват. Например des côtes de veau Foyot23: парче месо, дебело поне четири сантиметра, порция за двама, разбира се, две средно големи глави лук, петдесет грама среда от хляб, петдесет грама настъргано сирене грюйер, петдесет грама масло, хлябът се запържва да стане като златиста галета и се смесва с грюйера, после лукът се обелва и се накълцва на ситно, в една тенджерка се разтапят четирийсет грама масло, а в друга на слаб огън се задушава лукът с останалото масло, месото се посолява и му се слага черен пипер, слага се в тавата и отстрани се слага остатъкът от лука, всичко се покрива с първия пласт среда от хляб с грюйер, като се внимава месото добре да легне на дъното на тавата, така че стопеното масло да залепне, за целта трябва леко да го натиснеш, слага се още един слой хлебна среда, докато се образува нещо като похлупак, после се напръсква с бяло вино и се залива с бульон, който обаче не трябва да е по-високо от половината от дебелината на месото. Всичко се слага във фурната за около половин час, като през това време сегиз-тогиз се поръсва с вино и с бульон. Гарнира се с карфиол.
Трябва си време за всичко това, ала удоволствието от готвенето започва още преди удоволствията от небцето и да готвиш значи да вкусваш предварително, както правех аз, докато се протягах сладко в леглото. За да не са самотни, на глупаците им трябва под завивката жена или момченце, а не знаят, че да ти потекат лигите е по-хубаво от ерекция.
Вкъщи имах всичко освен грюйер и месо. Месото ясно, да беше друг ден, месарят е на площад „Мобер“, ама кой го знае защо във вторник затваря. Знаех един друг на двеста метра по-нататък на булевард „Сен Жермен“, нямаше да ми дойде зле една разходчица. Преди да изляза се облякох и пред огледалото над камината както обикновено си залепих черни мустаци и една чудна брада. После си сложих перуката и я сресах на път, като преди това леко я намокрих. Облякох си редингота и в малкото джобче отпред под колана си сложих сребърния часовник, така че сребърната верижка да се вижда добре. За да приличам на пенсиониран капитан, обичам като говоря да въртя в ръка една кутийка от черупка на костенурка, пълна с бонбони от сладко коренче, а от обратната страна на капачето е нарисуван портретът на една грозна, но добре облечена жена, без съмнение някоя скъпа покойница. От време на време лапвам по едно бонбонче и го прехвърлям из устата си, което ми позволява да говоря по-бавно, така че който те слуша следи повече движението на устните ти и не внимава много-много какво казваш. Важното е да имаш вид на човек с възможно най-нисък интелект.
15
Суфле на кралицата, филе от калкан по венециански, филенца от калкан в кора от тесто, овнешка пържола с бретонско пюре (фр.) — Б.пр.