— Това май е била домашната й роба. — Фийни вдигна дрехата от прозрачно бяла материя.
— Навярно се е готвела да си ляга. Била е развълнувана от мисълта, че брат й е отишъл да й купи мечтания подарък. А след като се е върнала в съзнание, е видяла, че е гола, видяла е лицето на познат човек. Навярно си е помислила, че сънува. Всички ние предпочитаме да не вярваме на онова, което ни плаши.
„И все пак най-страшното се е случило — помисли си Ив и почувства как по челото й избиват капчици ледена пот. — И аз не можах да попреча на престъпника.“
— Убиецът се е съблякъл — продължи тя. — Обзалагам се, че прилежно е сгънал дрехите си. Свалил е и брадата си — жената и без това го е познала. Може би е искал тя да види изкривеното му лице, пламтящите му очи на безумец.
— Възбудил се е при мисълта, че жертвата му го познава. Възможно е дори да си е въобразявал, че е влюбен в нея. Тя е във властта му… безпомощна е. Чувството му за мощ се подсилва от факта, че жената го нарича по име, когато го моли да се смили над нея. Но в душата му няма капчица милост. Безмилостно забива члена си в нея, разкъсва я.
— Хей, престани. — Фийни, който беше потресен от изблика й, приклекна до нея и сложи ръце на раменете й. Очите на Ив бяха изцъклени, тя се задъхваше. — Стегни се, малката.
— Съжалявам… — Младата жена затвори очи.
— Няма нищо. — Ирландецът плахо я потупа по ръката. Рурк му беше разказал какво се е случило с Ив в детството й, но се питаше дали младата жена знае за откровеността на съпруга си. Реши, че е по-добре да се преструва, че не подозира нищо. — Понякога ти се струва, че си на мястото на жертвата, нали?
— Да. — Тя избърса устните си с опакото на дланта си. Струваше й се, че още долавя отвратителната миризма на засъхнала сперма, на пот. И все още си спомняше какво е да си безпомощна и изнасилвана от едно чудовище с човешки образ.
— Искаш ли чаша вода… или нещо друго?
— Не, благодаря. Нищо ми няма. Само изпитвам отвращение към сексуалните престъпления. Да приберем веществените доказателства. Може би ще имаме късмет да открием отпечатъци от пръсти. — Тя се почувства малко по-добре и се изправи. — После идва ред на „метачите“… Почакай! — Ив се вкопчи в ръката на Фийни. — Нещо липсва.
— Какво?
— Това е петата… — Тя се опита да си припомни песента. — Къде са петте златни пръстена?
Претърсиха целия апартамент, но не откриха нищо, което да напомняше символичните бижута, които убиецът оставяше на местопрестъплението. Ив усети, че кръвта й се смразява.
— Взел ги е със себе си, ще му бъдат необходими за петата жертва. Но не е успял да вземе другите си „инструменти“. Ще проверя дали не е проникнал чрез взлом в салона на долния етаж. Ще се справиш ли сам тук? Щом свършиш, повикай „метачите“.
— Добре. Внимавай, Далас. Онзи може да се върне.
— Няма. Вече се е скрил в бърлогата си.
Все пак тя беше нащрек, докато слизаше по стълбите. Не забеляза признаци вратата на салона да е била отваряна със сила. В залата цареше мрак.
Интуицията подсказа на Ив, че тук има нещо нередно. Отвори вратата с кода-шперц, извади оръжието си, нареди на осветлението да се включи и примигна под внезапно блесналите лампи.
Когато очите й привикнаха към светлината, забеляза, че чекмеджето на касата е отворено и празно.
— Не си пропуснал да се отбиеш тук — промърмори тя.
Огледа помещението, като насочваше оръжието си към всеки ъгъл, сетне се доближи до остъклените шкафове. Нито един не беше счупен. Изложените козметични продукти като че бяха по местата си. Ив тръгна наляво, към залите за козметични процедури.
Всички бяха празни и безупречно чисти.
Тя разкодира друга врата, зад която се намираха помещението за персонала и гардеробната, които, подобно на другите помещения, също блестяха от чистота. „Тук сякаш работи някой, който е обсебен от манията за чистота“ — помисли си Ив и изпита странно предчувствие.
Огледа гардеробчетата и съжали, че не притежава умението на Рурк да се справя с обикновени ключалки. Тук кодовият й шперц нямаше да й помогне. Трябваше да се снабди с разрешително за обиск.
Следващото помещение служеше за склад. Тук цареше истински хаос. Много кашони бяха преобърнати, на пода се търкаляха шишенца и тубички. Навярно престъпникът е бързал да възстанови запасите си; бил е разгневен, задето се е изплашил и е оставил всичко на местопрестъплението.
„Ровил е из кашоните и е слагал необходимите му гримове в чанта или в друг, по-малък кашон“ — помисли си. Ив и изтича да провери работното място на всеки консултант. Навсякъде беше безупречно чисто, само в една от кабинките чекмеджетата на белия шкаф бяха издърпани, някой беше тършувал из тях. Върху блестящия плот беше засъхнал някакъв препарат.