Ив вече знаеше кой е убиецът, но все пак се подчини на правилника и потърси разрешителното на човека, който работеше в кабинката. Намери го, втренчи се в снимката и промърмори:
— Не си почистил след себе си, Саймън. Този път те пипнах.
Извади комуникатора си и тръгна към вратата, за да изолира достъпа до помещението.
— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас. Започнете издирването на Саймън Ластроб. Последният му известен адрес е на Тридесет и шеста улица №4530, апартамент 35. Възможно е престъпникът да е въоръжен и да окаже съпротива. Снимката му ще бъде разпратена до всички. Ластроб е заподозрян в извършване на няколко убийства, свързани със сексуално насилие.
— Тук диспечерска служба. Съобщението е прието.
Докато заключваше вратата и я запечатваше със специалната лепенка, тя се свърза с Фийни:
— Заключи и запечатай апартамента. Ще повикам Пийбоди да се занимава с „метачите“. Ние с теб имаме друга работа.
— Убиецът се оказа козметик. Боже мой! — Ирландецът отвратено поклати глава, докато Ив шофираше с бясна скорост към източните райони на града. — Накъде върви светът, Далас?
— Да, разкрасявал ги е, фризирал ги е, слушал е изповедите им, влюбвал се е в тях, заради което бедните хора са плащали с живота си.
— Мислиш ли, че всичките му жертви са негови клиенти?
— Може би. Но дори да не ги е обслужвал, той ги е виждал. Избирал ги е. Имал е достъп до снимките на кандидатите, избрани от компютъра на агенция „Лично за вас“.
— Каква е връзката между всичко това и коледната песен за най-голямата любов?
— Не знам, но ще научим, когато го заловим. — Тя рязко удари спирачки, колата поднесе и спря зад двата полицейски автомобила, които бяха препречили улицата. Ив изскочи навън, показа значката си на униформените полицаи и изкрещя, опитвайки се да надвика воя на вятъра:
— Бяхте ли горе?
— Да, лейтенант. Заподозреният не отваря. Нашите хора са на пост пред вратата на жилището му, охраняват и задния вход. Прозорците на апартамента са тъмни. Не сме забелязали никакво движение.
— Фийни, получихме ли заповедта за обиск?
— Очаквам я всеки момент.
— Майната й на заповедта. Ще влезем и без нея. — Тя отвори вратата на сградата, която беше защитена с тежка решетка.
— Ще провалиш всичко, ако влезеш без разрешително — припомни й Фийни и намръщено я последва, когато тя изтича нагоре по стъпалата вместо да изчака асансьора.
— Представи си, че вратата не е заключена?
Обърна се и многозначително го изгледа.
— По дяволите, Далас. Послушай ме. Ще берем ядове, ако нямаме разрешително.
Докато се изкачиха до третия етаж, той се задъха и грозноватото му лице се зачерви. Ала когато достигнаха до площадката, се промъкна покрай Ив и застана пред вратата на апартамент 35.
— Дявол да те вземе, почакай. Знаеш какво повелява правилникът.
Искаше й се да спори с него, искаше й се да изпита чисто физическото удоволствие при разбиването на вратата. Стори й се, че чува как напрегнатите й мускули вибрират.
Изгаряше от желание да хване убиеца и да започне да го души, за да узнае и той какво е да чувстваш страх и болка, да бъдеш безпомощен. Внезапно осъзна, че е в състояние да убие престъпника и се изплаши от себе си.
— Добре. — С усилие успя да се овладее и се обърна към колегата си: — Ако го намерим в апартамента, ти ще го арестуваш.
— Заслугата е изцяло твоя, миличка.
— Ти ще го арестуваш. Боя се, че ако насоча оръжието си към него, няма да му се размине.
Фийни се втренчи в нея, забеляза напрегнатото й изражение и кимна.
— Съгласен съм. — Комуникаторът му избръмча. — Получихме заповед за обиск. Вече можем да действаме.
Обърнаха се и едновременно блъснаха вратата. Пантите изскочиха, а Ив се приведе под ръката на Фийни и насочи оръжието си.
Стаята се осветяваше само от уличните лампи.
— Подредено е като в църква — прошепна ирландецът. — И мирише като в болница.
— От дезинфектанта е. Ще наредя на осветлението да се включи. Вземам левия сектор.
— Давай.
Щом лампите светнаха, тя светкавично се извърна наляво.
— Саймън, полиция! Въоръжени сме и имаме заповед за обиск. Всички изходи са блокирани. — Посочи към друга врата, Фийни й кимна.
Ив насочи оръжието си, изтича до вратата и с лакът я блъсна така, че да се удари в стената. В помещението цареше хаос.
— Бил е тук — обърна се тя към ирландеца. — Взел е всичко, което е могъл да носи. Изпуснахме го.