Осемнайсета глава
— Ето какво знаем за него — започна Ив, щом екипът й отново се събра в кабинета й. — Най-важното е, че той умее да преобразява външността си. Можем да предоставим снимката му на телевизионните станции с молба да я излъчват на всеки половин час, но това ще бъде безполезно, защото нашият човек вече няма да прилича на онзи от снимката. Подозираме, че той притежава достатъчно пари и поне няколко карти за самоличност, което ще му позволи лесно да се придвижва където пожелае. Ще пуснем по следите му агентите и доносниците, но се съмнявам, че ще имаме успех. — Тя потърка зачервените си клепачи и изгълта поредната чаша кафе. — Ще се консултирам с Майра, но според мен престъпникът е разстроен от факта, че снощи е бил прекъснат преди да успее да умъртви жертвата си. Доказателство за неуравновесеното му състояние е и това, че е оставил в безпорядък апартамента и работното си място, въпреки че е обсебен от манията за чистота. Очевидно много е бързал, защото е предчувствал, че сме по петите му.
— Лейтенант, може ли да кажа нещо? — Пийбоди едва се сдържа да не вдигне ръка като ученичка. Още беше сърдита на Ив, но сега не беше нито мястото, нито времето да дава израз на чувствата си. — Мислите ли, че още е в града?
— Според информацията, с която разполагаме, Саймън е роден и израснал тук. Винаги е живял в Ню Йорк и едва ли ще се опита да намери убежище в друг град. Капитан Фийни и Макнаб ще продължат да издирват нови сведения за него, но засега допускаме, че още не е напуснал града.
— Не притежава автомобил — намеси се ирландецът. — Не се е явявал на изпит за пилот. Следователно ще трябва да разчита на обществения транспорт.
— Който в момента е невероятно натоварен — намеси се Макнаб, без да вдигне поглед от компютъра. — Няма ли предварителна резервация, ще успее да напусне града, само ако му поникнат крила.
— Съгласна съм. Има и още нещо, което го задържа тук — набелязаните жертви. Всички, които е убил досега, са от Ню Йорк. Възможно е да сме го изплашили, но той няма да се откаже от петото убийство. Коледните празници му въздействат по странен начин. — Ив застана до монитора на стената, и нареди: — Пусни диска с веществените доказателства. Саймън 1–Х. Конфискувахме от жилището му много видеодискове с филми с коледни сюжети — продължи тя, когато първите изображения се появиха на екрана.
— Това е някакъв архивен филм от двайсети век…
— Нарича се „Прекрасен живот“ — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — В главните роли участват Джими Стюарт и Дона Рийд. — Той се усмихна като забеляза намръщеното лице на Ив. — Нали не ви преча?
— Обсъждаме въпрос, който е служебна тайна — сопна се тя и се запита дали съпругът й някога си ляга.
Рурк се престори, че не я чува. Влезе в кабинета и седна на страничната облегалка на креслото, където се беше настанила Пийбоди.
— Всички сте прекарали безсънна нощ. Какво ще кажете да поръчам нещо за закуска?
— Рурк… — гневно възкликна Ив.
— С удоволствие бих хапнал нещо — прекъсна я Макнаб.
— Открихме още няколко подобни филма — продължи тя, когато съпругът й стана и тръгна към кухнята. — Очевидно ги е колекционирал, както и дискове с анимационни филмчета като „Коледни песни“. Намерихме и богата сбирка от порно видеофилми на същата тема. Компютър, искам диска, обозначен „Веществени доказателства, Саймън — 68–А.“ Ето един пример — добави с леден тон тя.
Рурк се върна точно навреме, за да види на монитора жена, която не носеше нищо, освен рога на сърна и прикрепена опашка. Жената измърка: „Наричай ме Балерината“, после засмука члена на човек, облечен като Дядо Коледа.
— Бива си го филмът — иронично отбеляза той.
— Порнофилмите са повече от дузина, намерихме и още толкова, на които са заснети истински убийства и които не са толкова забавни. Но този печели голямата награда! Компютър пусни диск „Веществени доказателства, Саймън–72“. — Тя многозначително изгледа съпруга си, но Рурк се престори, че не забелязва погледа й и не напусна кабинета.
На монитора Мариана Холи се опитваше да се освободи от белезниците. Въртеше глава наляво-надясно, виждаше се, че плаче. Саймън пристъпи в обсега на камерата; още носеше червения костюм и брадата. Направи физиономия пред обектива, сетне се усмихна на жената, привързана към леглото.
— Хей, момиченце, слушкало ли си или си било непокорно?
Ив сякаш дочу далечен глас, който й шепнеше: „Да не си посмяла да гъкнеш, малката. Татко ще ти даде подарък.“ Стори й се, че усеща дъха му, който вони на алкохол… Стисна юмруци, овладя се и не откъсна поглед от екрана.