— Вече привършвам.
— А аз имам още работа. Ще се прибера едва след един-два часа.
Рурк видя помътнелите й очи и разбра, че я измъчва главоболие.
— Къде отиваш?
— Лично ще претърся апартамента на Саймън. Може би хората ни са пропуснали нещо. Трябва да го направя, Рурк.
— Знам.
— Слушай, изпратих Пийбоди с моята кола. Апартаментът е недалеч от нас. Можеш ли да изпратиш автомобил да ме вземе?
— Разбира се.
— Благодаря. Щом свърша, отново ще ти се обадя, за да ти съобщя кога ще се прибера.
— Работи си спокойно, но непременно вземи нещо против главоболие, Ив.
Тя леко се усмихна.
— Нямам главоболие. Предлагам тази вечер да изпием няколко бутилки вино и страстно да се любим.
— Хм, бях решил да поиграем на шах, но щом имаш други идеи…
Ив искрено се разсмя и се почувства малко по-добре.
Изобщо не се изненада, когато стигна до сградата, където живееше Саймън, и видя, че Рурк я чака, седнал в колата.
— Можеше да изпратиш дроид.
— Нима си въобразяваше, че ще го сторя?
— Не. — Тя спря и разсеяно приглади косата си. — И не си въобразявам, че ще се съгласиш да останеш в колата, докато свърша.
— Виждаш ли колко добре сме се опознали. — Рурк пъхна ръка в джоба на елегантното си палто, извади миниатюрна кутийка и подаде на съпругата си мъничко синьо хапче. — Изпий го.
Ив се намръщи и стисна устни.
— Това е обикновено болкоуспокояващо. Не би могла да разсъждаваш логично, като те измъчва мигрена.
— Да не е от онези… другите таблетки?
— Не. Отвори уста. — Той пусна хапчето върху езика й. — Изгълтай го. Браво, моето момиче, много си послушно.
— Целуни ме отзад.
— Скъпа, през целия ден мечтая само за това. Между другото, донесох ти резервната чантичка с приспособленията.
— Слава богу, че поне ти си с ума си и не си се заразил от коледната треска. Благодаря — добави, когато Рурк й подаде чантичката и двамата тръгнаха към сградата. — Този път убиецът няма да ми се изплъзне. Разполагам с веществени доказателства и свидетели, знам, че е имал причини и възможност да убива.
— Има и още нещо: несесерът с гримовете, който престъпникът е оставил в апартамента на Пайпър Хофман, е уникален, защото е изработен по поръчка. — Той нежно замасажира врата й, опитвайки се да облекчи главоболието й. — Една от моите компании предлага подобна услуга на професионалните козметици.
— Чудесно. Остава само да го открием.
— Не се е регистрирал в хотел. Макнаб провери навсякъде, дори в частните пансиони… разбира се, информацията му едва ли е пълна, защото в ден като днешния на никого не му се работи.
— Разбрах го от собствения си опит. Натъкнах се на истинска оргия в лабораторията.
— Обиден съм, че не са поканили и нас.
— Подозирам, че сме пропуснали рядкото удоволствие да видим Дики гол. — Тя извади шперца и отключи вратата на апартамент 35. — Нямаше да преживея подобна гледка. Напръскан се със спрей, ако си решил да ме последваш.
Рурк погледна флакона и въздъхна.
— Защо не ви отпуснат препарат, който не мирише толкова отвратително? — Все пак покорно напръска ръцете си и обувките си и изчака Ив да стори същото. Тя включи записващото устройство.
— За протокола. Лейтенант Ив Далас. Влизам в жилището на заподозрения Саймън. Двайсет и четвърти декември, шестнайсет часът и дванайсет минути. Придружава ме Рурк, цивилен гражданин, който временно ще бъде мой помощник.
Влязоха, Ив нареди на осветлението да се включи, сетне огледа помещението, където вече не цареше идеален ред. Хората на Дики бяха оставили черни дири върху блестящите повърхности, докато бяха търсили отпечатъци от пръсти. „Метачите“ бяха разместили мебелите, свалили бяха картините от стените; видеотелефонът беше изключен и предаден в лабораторията.
— Щом вече си тук, няма да е зле да се поогледаш — обърна се Ив към съпруга си. Ако нещо привлече вниманието ти, повикай ме. Ще обискирам спалнята.
Точно беше започнала да изважда вещите от гардероба, когато Рурк влезе и й показа някакъв диск.
— Това привлече вниманието ми, лейтенант.
— Къде го намери? Трябваше да са прибрали всички дискове като веществени доказателства.
— Навярно са били в празнично настроение и са го пропуснали. Беше скрит в рамката на едно холограмно изображение. Навярно жената на холограмата е майката на престъпника. Хрумна ми, че хора като него понякога са странно сантиментални.
— Нямам компютър. Колегите са взели всичко. Трябва да се върна в управлението…
Тя млъкна и смаяно се втренчи в Рурк, който извади от джоба си продълговата черна кутия. Отвори я — вътре беше монтиран миниатюрен компютър.