— Живеел е като отшелник с майка си и със спомените — замислено изрече Рурк. — Нямал е близки хора, освен колегите си, най-щастлив е бил на работното си място.
Ив внезапно възкликна:
— Господи, върнал се е в сградата, където се помещава козметичния салон.
— Незабавно да отидем там.
Автомобилите едва пъплеха по заледените улични платна, но по тротоарите почти нямаше хора. Тук-там се виждаха пешеходци, които бързаха към домовете си, където ги очакваха семействата, приятелите им. Онези, които още не бяха купили подаръци, влизаха в магазините, които още бяха отворени.
Уличното осветление се включи, лампите хвърляха жълтеникави отблясъци. Върху огромно рекламно табло Дядо Коледа летеше с шейната си и пожелаваше весели празници на всички.
Заваляха ледени топчета.
„Само това липсваше“ — помисли си Ив.
Когато Рурк паркира до тротоара, тя побърза да излезе от колата, извади шперца си, поколеба се, сетне се наведе и извади оръжието си, което носеше в кобур, прикрепен към глезена й и го подаде на съпруга си.
— Вземи го. За всеки случай.
Излязоха от колата и потръпнаха от ледения вятър.
— През целия ден е имало хора в козметичния салон, в магазините и в залите за гимнастика, които се помещават в сградата. Саймън се е скрил някъде, където е знаел, че никой няма да влезе. Навярно има празни помещения и можем набързо да ги проверим, но нещо ми подсказва, че той е в апартамента на Пайпър. Знаел е, че жертвата му е в болницата и че Руди нито за миг няма да се отдели от нея. Решил е, че се намира в пълна безопасност, тъй като ченгетата не са имали повод да се връщат след проверката на „метачите“. — Тя натисна копчето на асансьора и гневно изруга: — По дяволите, изключен е.
— Искаш ли да го пусна, лейтенант?
— Престани да се правиш на хитрец.
— Тълкувам думите ти като съгласие. — Той пъхна оръжието в джоба си и извади чантичка с инструменти. — Ще ми отнеме не повече от минута. — Отстрани контролното табло и натисна няколко ключа. Дочу се тихо бръмчене, сетне лампичките под стъклената врата се включиха.
— Добре се справи. Човек би казал, че си крадец, а не бизнесмен.
— Благодаря за комплимента. — Той кавалерски й направи път да влезе в кабината, сетне я последва и нареди: — Апартаментът на Хофман.
СЪЖАЛЯВАМ. ДОСТЪПЪТ ДО ТОЗИ ЕТАЖ Е ВЪЗМОЖЕН ЧРЕЗ НАБИРАНЕ НА КОДА ИЛИ СПЕЦИАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ.
Ив нетърпеливо изруга и посегна към шперца си, но Рурк я изпревари. Отново свали пластинката и деблокира асансьора.
Кабината безшумно се понесе нагоре. Когато започна да забавя движението си, Ив пристъпи напред и застана между вратата и Рурк.
Той само присви очи и зачака. Щом вратата се отвори, блъсна съпругата си встрани, изскочи във фоайето, насочвайки оръжието си.
— Да не си посмял отново да го направиш — изсъска тя и с един скок се озова навън.
— А пък ти да не си посмяла да ме прикриваш с тялото си. Тук няма никого. Готова ли си да се справим с вратата?
Ив още трепереше от гняв, но си каза, че сега не е моментът за семеен скандал. Ето защо безмълвно се приведе.
— На „три“ влизаме. Едно, две… — Блъснаха вратата едновременно като полицаи по време на тренировка.
Всички лампи в апартамента бяха включени, от музикалната система се разнасяха коледни песни. Всички щори бяха спуснати, разноцветните лампички на елхата весело примигваха.
Ив безмълвно посочи наляво. Докато вървяха към спалнята, тя забеляза, че петната върху всички мебели и маси, останали след лаборантите, са изчезнали. Разнасяше се миризма на цветя и дезинфектант.
От басейна с минерална вода се вдигаше пара.
В спалнята цареше идеален ред, леглото беше оправено, заличени бяха следите, оставени от полицейските служители.
Ив смъкна покривката и тихо изруга.
— Сменил е чаршафите. Мръсникът е спал в леглото, където е изнасилил Пайпър. — Усети как гневът й се разпалва. Приближи се до гардероба и го отвори. Между дългите бели роби, които носеха братът и сестрата, прилежно бяха поставени на закачалки ризи и панталони.
— Настанил се е като у дома си? — възкликна тя, наведе се и отвори черното куфарче, което беше поставено в гардероба. — Ето и другите му реквизити. — С разтуптяно сърце прерови куфарчето, като мълвеше думите на песента за коледните подаръци на влюбения. — Приготвил е по нещо за останалите си жертви… дванайсетата е трябвало да „получи“ шнола, върху която са гравирани дванайсет мъже с полички.