— Справи се блестящо. Добре, че ти хрумна да го залъгваш с празни думи, за да печелиш време. — На Ив не й се искаше да остане още, защото присъствието на сътрудничката й я успокояваше. Въпреки волята си стана да си върви. — Искаш ли някакво лекарство за нерви? Например от онези таблетки, които се продават без рецепта.
— Предпочитам да не вземам успокояващи хапчета. Стават опасни в комбинация с алкохол и транквиланти.
— Ще освободя хората, които охраняват сградата. Искаш ли да повикам някого, за да не бъдеш сама през нощта?
— Не — промълви Пийбоди. Забеляза, че постепенно тонът на началничката й става по-хладен. — Лейтенант, моля да ме извините за онова, което снощи ви наговорих.
— Сега не е моментът да го обсъждаме.
Пийбоди стисна устни, сетне леко повдигна одеялото.
— Не съм с униформа и не разговарям с вас като с по-висш офицер. Следователно мога да кажа каквото си пожелая. Снощи много ме обидихте и все пак се радвам, че ми наговорихте всичко това. Няма да ви се извиня, задето ви държах такъв език и все пак съжалявам, защото не осъзнах, че искрено сте загрижена за мен.
Ив не й отговори веднага, сетне промълви:
— Приемам извиненията ти, но при едно условие — ако някога наемеш дванайсет мъже да те изчукат, ще ми разкажеш всичко с най-големи подробности.
— Това е неосъществима мечта. Всъщност не получавам толкова голяма заплата, че да си позволя дванайсет жигола наведнъж. Все пак тази вечер една моя мечта се сбъдна. Рурк ме видя гола.
— Боже мой, как ти хрумна! — Ив също се засмя и отново я прегърна този път още по-сърдечно. — Радвам се, че отново сме приятелки.
Докато наблюдаваше как съпругата му стои пред сградата и дава разпореждания на униформените полицаи, Рурк възхитено си каза, че Ив изглеждаше толкова спокойна, въпреки всичко, което беше преживяла. Ръцете й бяха окървавени, но тя едва ли го осъзнаваше. Приглади косата си с обичайния си жест, а Рурк ненадейно усети толкова силна обич, сякаш огромен юмрук го удари в сърцето.
— Искаш ли да останеш при Прйбоди?
Ив се отпусна на седалката, наслаждавайки се на топлината.
— Не е необходимо. Тя е истинско ченге, нищо не може да я сломи.
— Теб също. — Той повдигна брадичката й и я целуна едновременно нежно и страстно.
Ив отвори очи и хвана ръката му.
— Колко е часът.
— Наближава полунощ.
— Добре… целуни ме отново. — Прилепи устни към неговите, сетне щастливо въздъхна. — Ето един спомен, който завинаги ще запазим в нашата кутийка. Нека ни стане традиция да се целуваме точно в полунощ. Честита Коледа!