Той ги докосна с език и продължи надолу, като леко я захапваше, после смъкна панталоните си и езикът му се стрелна в нея. Насладата й беше неописуема, кръвта й закипя, ушите й забучаха, челото й се ороси с пот. Мъжката му миризма я опияняваше.
Усети как Рурк я повдигна, разтвори бедрата й и я облада. Безпомощно изстена, почувствала се лека като перце, завладяна от желанието изцяло да ум се отдаде.
Задъхано прошепна името му, заби нокти в гърба му и обви бедра около кръста му.
Телата им се сляха в добре познатия ритъм. Рурк почувства как тя го стяга като в железен юмрук и жадно потърси устните й.
Не откъсваха очи един от друг, дъхът им се сливаше, плътта им като че се беше превърнала в разтопен метал.
Миг преди той да изпита върховната наслада, очите му помътняха. Стори му се, че тялото на Ив избухна под него. Сведе глава и я целуна по шията, а тя притисна лице към косата му и отново вдъхна аромата му.
— Хубаво е да се прибереш у дома — прошепна Рурк.
Желанията на Ив се сбъднаха — взе горещ душ, изпи чаша вино, сетне вечеря в леглото заедно със съпруга си, което според нея беше връх на декадентството.
Рурк я изчака да се нахрани, наля й още една чаша вино и промълви:
— Разкажи ми какво се е случило.
Очите й помръкнаха.
— Мисля, че не е редно да те обременявам със служебните си проблеми.
— Защо? — той се усмихна и допълни чашата си. — Аз също споделям някои неща с теб.
— Това е различно.
— Скъпа Ив. — Рурк докосна трапчинката на брадичката й. — Професиите ни са такива, че не можем да не обсъждаме проблемите си дори у дома.
Тя се облегна върху възглавниците, впери поглед в таванския прозорец, от който надничаше тъмното небе, и му разказа всичко.
— Мариана беше зверски убита — промълви най-накрая, — но не това ме порази — виждала съм много по-ужасяващи гледки. Ала в нея имаше нещо невинно, радостта, с която посрещна мнимия Дядо Коледа беше искрена, почти детинска. Самата аз… никога не съм била невинна, но знам какво е да бъдеш унищожен. — Тихо изруга и отмести чашата с вино.
Рурк хвана ръката й и изчака, докато Ив го погледна.
— Слушай, скъпа, струва ми се, че още не си достатъчно укрепнала, за да се заемеш с разследването на това отвратително убийство.
— Спокойно можех да се престоря, че не съм чула обаждането на диспечера — призна тя и засрамено извърна поглед. — Ако знаех какво ме очаква в онзи апартамент, нямаше да отговоря на повикването.
— Все още можеш да прехвърлиш случая на колега от отдела. Никой няма да те обвини.
— Важното е, че ще се самообвинявам. След като видях мъртвата жена, ме обзе чувството, че съм я познавала през целия си живот. — За миг тя затвори очи. — Трябва да отмъстя заради нея. — Приглади косата си и се опита да се съсредоточи. — Когато отвори вратата, изглеждаше щастлива като дете, на което ще поднесат подарък… Никога няма да забравя как онзи мръсник погледна към камерата преди да влезе в апартамента, как се ухили до уши и закачливо намигна. Потръпвам като си спомня как на излизане се отправи с танцова стъпка към асансьора.
В погледа й заискри гняв и Рурк си помисли, че навярно така би изглеждал Ангелът на отмъщението.
— По всичко изглеждаше, че злодеянието му безкрайно го забавлява. — Тя отново стисна клепачи, опитвайки се да възкреси в паметта си лицето на престъпника. Когато отново отвори очи, гневните искрици бяха помръкнали и в погледа й се четеше само скръб. — Повярвай, че ми прилоша. — Смутена от проявата си на слабост, Ив отпи от виното си. — Мой дълг беше да съобщя печалната вест на родителите й, станах свидетел на мъката им. Още по-страшно беше да наблюдавам как Вандоурън сякаш рухна пред очите ми, как не можеше да повярва, че мечтите му са били разбити. Мариана е била симпатична и простодушна жена, която се е радвала на живота, която скоро е щяла да се сгоди за любимия човек. За нещастие е пуснала в жилището си някого, който символизира доброто. И е заплатила с живота си за невинността си.
Рурк посегна към ръката й и отвори пръстите й, свити в юмрук.
— Съчувствието ти към тази жена не означава, че не си добро ченге.
— Ден след ден, година след година съм свидетелка на какви ли не жестокости. Страхувам се, че ако започна да давам воля на чувствата си, скоро ще настъпи момент, когато не ще мога да преживея поредното убийство.
— Мислила ли си да си вземеш по-дълга отпуска? — Рурк забеляза смаяното й изражение и се усмихна. — Не, разбира се. Нищо не може да те сломи, защото си напълно отдадена на професията си.