— Давам ти петнайсет минути. Ако се забавиш, ще те понижа и ще те изпратя да охраняваш някой магазин.
Пийбоди вдигна рамене и промърмори:
— Толкова е стриктна…
Ив трябваше с лакти да си пробива път през тълпите клиенти, за да се добере до щанда за бижутерия, което още повече развали настроението й. В безбройните остъклени витринки бяха изложени безчет украшения, изящно изработени от злато и сребро и украсени с блестящи камъни, които привличаха като магнит очите на жените.
Рурк непрекъснато й купуваше колиета и обеци, сякаш не беше разбрал, че подобни неща изобщо не я интересуват. Ив машинално докосна огромния диамант, който носеше окачен на верижка под ризата си. Съпругът й се радваше, когато тя носеше бижутата и дрехите, които беше избрал.
Постоя пред щанда и когато никой от персонала не й обърна внимание, се приведе и сграбчи за яката един от продавачите.
— Госпожо, как си позволявате! — Младежът я стрелна с ледените си сини очи.
— Не съм ти никаква госпожа, а полицейски служител — заяви тя и със свободната си ръка извади значката си. — Сега ще ми отделиш ли малко време?
— Разбира се. — Той изпъна рамене и оправи тънката си сребриста вратовръзка. — Какво обичате?
— Продавате ли подобни бижута? — Ив извади от чантата си шнолата, която беше запечатана в прозрачно пликче.
— Това не е купено от нашия щанд. — Младежът се наведе и внимателно огледа шнолата. — Прекрасна изработка, пък и украшението е много подходящо за празниците. — Облегна се назад и добави: — Не ще можем да ви върнем парите, ако нямате касова бележка. Мисля, че ние не предлагаме такива шноли.
— Не искам да я върна. Имате ли представа откъде е купена?
— Навярно от специализиран магазин. Повтарям, че изработката е великолепна. В търговския център има шест бижутерски ателиета. Може би някой от собствениците им ще ви даде по-точна информация.
— Много ми помогнахте, няма що. — Тя прибра шнолата в чантата си и тежко въздъхна.
— Ще желаете ли нещо друго?
Ив разгледа витринката пред себе си. Погледът й беше привлечен от колие, украсено с разноцветни камъни с големината на орехи. Беше изключително екстравагантно и дори малко безвкусно, но щеше да допадне на Мейвис.
— Ето това. — Тя посочи колието.
— О, това е езическа огърлица. Изключително рядка, много…
— Престанете да бърборите и я опаковайте. И по-бързо, ако обичате.
— Ясно. — Само дългогодишният му опит му помогна да не се облещи от смайване. — Как ще желаете да платите?
Пийбоди се появи точно когато продавачът подаваше на Ив красиво опакованата покупка.
— Залових ви на местопрестъплението. Забранявате ми да пазарувам, а вие го правите.
— Не пазарувах, а купих нещо — има голяма разлика между понятията. Шнолата не е закупена от този магазин. Продавачът ми се стори доста добър професионалист и съм склонна да му вярвам. Не ми се иска повече да си губим времето тук.
— По всичко личи, че не сте си губила времето — промърмори Пийбоди.
— Ще поискам чрез компютъра информация за шнолата. Дано Фийни да има време да проследи данните.
— Признайте какво купихте.
— Подаръче за Мейвис. — Ив забеляза обиденото изражение на сътрудничката си и побърза да добави: — Не се цупи. Ще има подарък и за теб.
— Наистина ли? — Лицето на Пийбоди грейна. — А пък аз отдавна съм подготвила вашия, дори е опакован.
— Ама и ти си една фукла…
По-младата жена, чието настроение се беше подобрило от новината, че ще получи подарък, седна в колата и дяволито попита:
— Искате ли да отгатнете какво съм ви купила?
— Не.
— Ще ви подскажа мъничко.
— Вземи се в ръце и започни да проверяваш хората, които са купили или наели костюми на Дядо Коледа. Току-виж си се натъкнала на някого с криминално досие.
— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?
— В агенцията за запознанства. — Изгледа изпод око сътрудничката си и добави: — Забранявам ти да се възползваш от услугите им.
— Ама и вие сте една… — Пийбоди се опомни. — Слушам, лейтенант. — Тя побърза да се залови за работа.
В центъра на града, на Пето авеню, се издигаше висока сграда, облицована с черен мрамор, която беше истински дворец на красотата и удоволствията. До горните етажи с позлатени балкони се достигаше с ескалатори и асансьори с прозрачни стъклени кабини.
В сградата се помещаваха салони за козметична хирургия, за сексуална ориентация. Други бяха приспособени със специална апаратура за повишаване на настроението. Без да напускат зданието, клиентите можеха да се разкрасят или да задоволят сексуалните си прищевки.