— Приличат на Кен и Барби — промърмори Пийбоди и като видя изражението на началничката си, отново въздъхна. — Божичко, нима не сте имала кукла Барби? Какво ли е било детството ви?
— Никога не съм била дете — горчиво отбеляза Ив и се обърна към двамата, които грациозно вървяха към нея.
Жената беше с тесен ханш и голям бюст, както беше модно в момента. Правата й сребриста коса падаше като водопад върху раменете й и върху едрите й гърди. Лицето й беше гладко и бяло като алабастър, огромните й тъмнозелени очи бяха с дълги ресници, боядисани в същия цвят. Плътните й червени устни бяха извити в любезна усмивка.
Мъжът до нея беше също така ослепителен, сребристата му коса беше прибрана в дълга плитка, в която бяха вплетени златни ленти. Беше широкоплещест, с дълги мускулести крака.
За разлика от останалите служители двамата не бяха в черно, а носеха бели, плътно прилепнали костюми. Жената беше опасала около кръста си прозрачен червен шал.
Когато проговори, гласът й беше мек като коприна.
— Здравейте. Аз съм Пайпър, а това е колегата ми Руди. С какво можем да ви помогнем?
— Необходима ми е информация за ваша клиентка. — Ив им показа значката си. — Разследвам жестоко убийство.
— Убийство ли? — Непознатата притисна длан до сърцето си. — Какъв ужас! Наистина ли жертвата е била наша клиентка? Как да постъпим, Руди?
— Смятам, че трябва да окажем пълно съдействие на полицията — промълви мъжът с приятен баритонов глас. — Предлагам да поговорим насаме. — Посочи към асансьора, пред който бяха поставени огромни саксии с цъфнали азалии. — Сигурна ли сте, че жертвата е била една от нашите клиентки?
— Любовникът й се е запознал с нея чрез вашата агенция. — Ив се качи в прозрачната кабина и сведе поглед, когато асансьорът се понесе нагоре. Въпреки усилията си не беше преодоляла страха си от височините.
— Ясно. — Пайпър въздъхна. — Агенцията ни се слави с това, че повечето от запознанствата, които уреждаме, завършват с брак. Надявам се, че убийството не е извършено от любовника след някакъв „семеен“ скандал.
— Засега убиецът е неизвестен.
— Не вярвам партньорът да е виновникът. Много внимателно проучваме всички наши клиенти. — Руди посочи към вратата на асансьора, която бавно се отвори.
— По какъв начин?
— Включени сме в информационната мрежа „Комтрак“. — Докато говореше, той ги поведе по тих коридор. Върху белите стени бяха окачени пастелни акварели в позлатени рамки, под които бяха поставени кристални вази с великолепни цветя. — Всеки кандидат се проучва чрез системата. Интересуваме се дали вече е имал брак, от финансовото му положение и, разбира се, дали е криминално проявен. Нашите кандидати трябва да издържат и стандартния психологически тест. Отхвърляме молбите на всички, при които се забелязва склонност към насилие. Сексуалните предпочитания и желания се анализират и въз основа на тях се извършват запознанствата.
Руди отвори вратата на огромен кабинет, обзаведен в ослепително бяло и яркочервено. Върху прозореца, който заемаше едната стена, беше поставен специален филтър, изолиращ слънчевите лъчи и шума от въздушния трафик.
— Колко от клиентите ви са със сексуални… отклонения?
Пайпър стисна плътните си устни и се намръщи.
— Смятаме, че щом партньорите не възразяват, личните сексуални предпочитания не бива да се определят като извращения.
Ив иронично повдигна вежди.
— Предлагам да наричаме нещата с истинските им имена. Имате ли клиенти, проявяващи склонност към садомазохизъм? Или пък такива, които обичат да гримират партньора си, след като са правили секс?
Руди смутено се изкашля и застана пред компютъра.
— Признавам, че някои клиенти се интересуват от… необикновени сексуални преживявания. Както вече споменах, извършваме запознанства на хора с еднакви вкусове и предпочитания.
— Кого определихте като подходящ партньор на Мариана Холи?
— Мариана Холи ли? — Той озадачено погледна колежката си.
— Името не ми говори нищо, но щом видя лицето й, положително ще се досетя. — Пайпър се обърна към огромния монитор на стената, а Руди въведе името в компютъра. След секунди на екрана се появи усмихнатото лице на Мариана.
— О, спомням си я. Беше очарователна. Беше истинско удоволствие да се работи с нея. Търсеше приятел, който да е забавен и да споделя страстта й към живописта… не, към театъра. — Тя разсеяно подръпна долната си устна. — Беше романтична и очарователно старомодна. — Внезапно осъзна, че говори в минало време и рязко отпусна ръка. — Нея ли са убили? О, Руди!