— Седни, скъпа. — Той грациозно заобиколи бюрото, хвана я под ръка и я поведе към канапето с огромни възглавници. Обърна се към Ив и обясни: — Пайпър се сприятелява с всички наши клиенти. Навярно тайната на успеха й се крие в това, че не е безразлична към съдбите им.
— Аз също не съм безразлична, Руди — промълви Ив.
Той внимателно я изгледа и кимна.
— Вярвам ви. Навярно смятате, че убиецът е човек, с когото се е запознала чрез нашата агенция.
— Засега не смятам нищо. Натоварена съм с разследването на случая и са ми необходими имената на мъжете, с които сте я свързали.
— Съобщи й всички, Руди. — Пайпър избърса сълзите си с опакото на дланта си.
— С удоволствие, но ние носим отговорност пред клиентите ни, задължени сме да запазим имената им в тайна…
— Мариана Холи е била изнасилена и удушена — прекъсна го Ив. — Мисля, че при подобни случаи се допуска нарушаване на професионалната етика. Нима не се боите, че същото може да се случи с друга ваша клиентка?
Руди тежко въздъхна… Беше блед като мъртвец и очите му блестяха като тлеещи въглени. След секунди промълви:
— Надявам се да действате дискретно.
— Уверявам ви, че ще действам професионално — сопна се тя и нетърпеливо зачака на монитора да се появят имената на мъжете, които компютърът беше преценил като най-подходящи за Мариана Холи.
Четвърта глава
Сарабет Грийнбалм беше в отвратително настроение. По принцип тя мразеше следобедната смяна в клуба за стриптийз „Суит спот“. Клиентите, посещаващи заведението в часовете от обед до пет бяха предимно дребни чиновници, които киснеха по масите и си падаха по евтините удоволствия. Начинаещите нямаха излишни пари за стриптийзьорките. Единственото им удоволствие беше да оглеждат женските прелести и да подсвиркват.
След пет часа работа Сарабет беше получила по-малко от сто долара и няколко предложения от пияни клиенти.
Нито един от тях не й беше предложил брак.
Сарабет мечтаеше да се омъжи, както древните рицари са мечтаели да открият Свещения Граал. Отлично знаеше, че не ще открие богат съпруг по време на следобедната смяна, въпреки че „Суит спот“ се посещаваше от изискана публика. Много по-богати възможности се предоставяха през нощните часове, когато в клуба идваха важни персони, които водеха още по-могъщите си клиенти. Тогава Сарабет изкарваше поне по хиляда долара, понякога срещу специални услуги, дори двойно повече. Но най-голямото предимство беше възможността да събира визитни картички.
Тя знаеше, че рано или късно някой от костюмираните мъже с широки, фалшиви усмивки и с добре поддържани, алчни ръце, ще се ожени за нея, за да има удоволствието да я опипва всяка нощ.
Когато преди пет години напусна Алънтаун и се премести в Ню Йорк, тя действаше според предварителния си план. Стриптийзът в родното й градче нямаше бъдеще и парите, които изкарваше й стигаха само за храна и жилище. И все пак отиването й в Ню Йорк беше рисковано, защото в огромния град конкуренцията беше безмилостна.
През първата година Сарабет работеше по две, дори по три смени, стига да можеше да стои на крака. Обикаляше по няколко клуба и даваше на собствениците половината от заработеното. Понякога изнемогваше, но все пак успя да спести малко пари.
През втората година целта й бе да си извоюва постоянно място в първокласен клуб. Постигна я едва в края на декември, когато се установи в „Суит спот“. През следващите дванайсет месеца тя внимателно подбираше партньорите в леглото си и предвидливо инвестираше печалбите си. Все пак беше допуснала грешка като загуби цели шест месеца, обмисляйки дали да заживее с „главния бияч“ на заведението.
Може би щеше да приеме предложението му, ако глупакът не се беше оставил да го насекат на парчета по време на сбиване в бара, където работеше допълнително, защото Сарабет беше заявила, че ще стане негова любовница, само ако той й осигури луксозен живот.
По онова време се беше зарадвала, че така лесно се е отървала от него, ала оттогава бяха изминали четири години и тя започваше да се притеснява за бъдещето си.
Не се срамуваше от професията си. Беше добра танцьорка, а тялото й (тя се втренчи в голямото огледало) щеше да й донесе мечтаното богатство.
Природата щедро я беше дарила с великолепни, стегнати гърди, които още не се нуждаеха от „корекции“. Краката й бяха дълги, задникът — стегнат. Накратко тя притежаваше всички необходими оръжия.
Беше хвърлила доста пари за пластични операции на лицето си, но смяташе, че е направила добра инвестиция. По рождение имаше тънки устни, къса брадичка и ниско чело. Ала след няколко посещения на центъра за козметична хирургия устните й вече бяха сочни и плътни, брадичката заострена, а челото — високо.