— Веднага тръгвам, сър. — Тя стана, грабна якето си и извика на Пийбоди да я последва.
Погледът на униформената полицайка, застанала пред вратата на апартамент 5Д, подсказа на Ив каква гледка я очаква вътре.
Тя погледна името върху значката на униформата.
— Полицай Кармайкъл, какво открихте?
— Мъртва бяла жена на около четирийсет. Апартаментът е нает от Сарабет Грийнбалм. По всичко личи, че жертвата сама е отворила вратата на убиеца, тъй като бравата не е разбита. Сградата е оборудвана само с една охранителна камера над входната врата. С партньора ми извършвахме рутинна обиколка на района, когато в 16:35 получихме съобщение от диспечера. Анонимен глас е съобщил, че на този адрес е избухнал семеен скандал. В 16:42 вече бяхме тук. Входната врата, както и вратата на апартамента, за който ни бе съобщено, бяха отключени. Влязохме и открихме мъртвата. Погрижихме се никой да няма достъп до местопрестъплението и повторно се свързахме с диспечера.
— Къде е партньорът ви, Кармайкъл?
— Отиде да доведе управителя на сградата.
— Добре. Погрижете се никой да не излиза в коридора. Не напускайте поста си до второ нареждане.
— Слушам, лейтенант — Кармайкъл завистливо изгледа Пийбоди, която униформените полицаи наричаха „любимката на Далас“ и изпитваха към нея смесица от омраза и страхопочитание.
Пийбоди усети враждебния поглед на колежката си и изпъна рамене. Двете с Ив влязоха в апартамента.
— Включи записващото устройство.
— Слушам, лейтенант.
— Лейтенант Далас и сътрудничката й се намират на Западна 112, в апартамента на Сарабет Грийнбалм. — Докато диктуваше, Ив извади от чантата си флакона с безцветен спрей, напръска ръцете и обувките си, сетне го подаде на Пийбоди. — Жертвата, чиято самоличност още не е установена, е жена от бялата раса.
Тя пристъпи към трупа. „Спалнята“ всъщност беше голяма ниша встрани от дневната, където имаше място само за сгъваемо легло. То беше застлано с бели чаршафи и кафяво, оръфано по краищата одеяло.
Този път убиецът беше украсил жертвата си с червена гирлянда. Обвил я беше около тялото на младата жена така, че тя приличаше на мумия. Косата на мъртвата, боядисана във виолетов цвят, който положително би допаднал на Мейвис, беше сресана в сложна прическа.
Отворените устни на жената също бяха обагрени във виолетово, страните й бяха покрити с розов руж. Върху клепачите й грижливо бяха нанесени бледо златисти сенки.
Към гирляндата, която беше увита около шията й, бе прикрепена брошка — лъскава зелена окръжност, в която бяха монтирани златна и сребърна птица, допрели човките си.
— Би трябвало да са гургулици, нали? — промърмори Ив, докато разглеждаше брошката. — Изслушах песента, за която ми говореше, Пийбоди. На втория ден голямата му любов му подарява две гургулици. — Ив притисна длан до страната на жената. — Още е топла. Навярно я е довършил преди по-малко от час. — Тя отстъпи, извади комуникатора си и се свърза с Уитни, за да изпратят специалисти на местопрестъплението.
Когато най-сетне се прибра вкъщи, наближаваше полунощ. Все още незарасналата рана на рамото й пулсираше, но тя се престори, че не усеща тъпата болка. Много повече я притесняваше фактът, че напоследък прекалено бързо се уморяваше.
Знаеше какво би й отговорил полицейският лекар — че все още не се е възстановила напълно. Полагаха й се още десет дни болнични, но тя беше пренебрегнала лекарската забрана и се бе върнала към обичайните си задължения.
Тръсна глава и се опита да прогони тази мисъл, която разваляше настроението й.
Едва когато се озова сред домашния уют, осъзна, че не е хапнала нито залък и че е гладна като вълк. Хрумна й да утоли глада си с обичайното шоколадче. Уморено потърка лицето си и се обърна към скенера до вратата:
— Къде е Рурк?
— Рурк е в кабинета си.
„Че къде ли другаде би могъл да бъде“ — помисли си тя, докато се изкачваше по стъпалата. Той сякаш не се нуждаеше от сън като всяко нормално човешко същество. Навярно дори в този късен час изглеждаше свеж и отпочинал както сутринта, когато се беше сбогувала с него.
Беше оставил вратата отворена и когато Ив надникна в кабинета, подозренията й се потвърдиха. Съпругът й седеше зад огромното си бюро, зорко следеше информацията на мониторите и даваше нареждания по видеотелефона, докато лазерният факс жужеше зад него.
И макар да беше погълнат от работата си, изглеждаше безкрайно съблазнителен и сексапилен.
Ив с насмешка си каза, че ако изяде мечтаното шоколадче, може би ще почувства прилив на енергия и ще се опита да прелъсти съпруга си.