— Била ли е изнасилена?
— Да, също като Мариана Холи. Върху дясната й гърда открихме току-що направена временна татуировка. Надписът гласеше „моята най-голямата любов“. Беше увил около жената червена гирлянда, беше я гримирал и сресал. Банята беше най-чистото помещение в апартамента. Предполагам, че лично я е почистил, след като се е измил. Когато се озовах на местопрестъплението, жената беше мъртва от около час. Анонимното обаждане е било от телефонен автомат, намиращ се в близост до дома й.
Рурк забеляза как тя отново се развълнува при спомена за преживяното. Изправи се, взе двете чаши с вино и попита:
— Коя е жертвата?
— Някоя си Сарабет Грийнбалм. Работела е като стриптийзьорка в „Суит спот“ — луксозен клуб в западната част на града.
— Известно ми е къде се намира. — Когато Ив се обърна и го изгледа с присвити очи, той й подаде чашата с вино. — Не виждам нищо срамно във факта, че по една случайност клубът е моя собственост.
— Повярвай, че подобни случайности са ми ужасно неприятни — сопна се тя, а съпругът й само се усмихна. Ив примирено въздъхна и продължи: — И тъй, след следобедното представление жената е напуснала клуба малко преди пет. Съдейки по оскъдната информация, тя се е прибрала право вкъщи. В шест е проверила с каква храна е зареден автоготвачът й, а в този момент убиецът е влязъл в сградата — знаем точния час от охранителните камери. — Тя се втренчи в чашата си и тъжно прошепна: — И Сарабет е пропуснала вечерята…
— Този тип май не си губи времето.
— При това отлично се забавлява. Струва ми се, че е решил да „изпълни плана си“ до Нова година. Трябва да проверя всички разговори, проведени по видеотелефона на жертвата, както и банковата й сметка. Трябва да открия откъде е купена всяка от брошките. Безнадеждно е да проследя всички хора, които през тези дни взимат под наем или купуват костюми на Дядо Коледа. Да му се не види, как да открия връзката между някаква чиновничка и стриптийзьорка в елитен клуб?
— Познавам тона ти и ми е ясно за какво намекваш. — Рурк се отправи към компютъра си. — Да видим дали ще успея да ти помогна.
— Не съм искала помощта ти.
Той я погледна и отново извърна очи към монитора.
— Така е, само ми намекна. Как се казва покойната?
— Не съм от жените, които си служат с намеци. А името е Сарабет Грийнбалм. — Ив заобиколи бюрото и също се загледа в монитора. — Само изрекох мислите си на глас. Адресът е Западна 112.
— Открих я. Какво те интересува най-много?
— Мога да прослушам записите на разговорите й утре сутринта. По-добре да прегледаме банковата й сметка и да надникнем в личния й живот.
— Да започнем с финансовите въпроси. Предполагам, че те ще те затруднят повече, ако търсиш информацията чрез полицейските компютри.
— Престани да се фукаш — предупреди го Ив и се разсмя, когато той я прегърна през кръста и я притегли към себе си.
— Разбира се, че обичам да показвам превъзходството си. Искам всички данни за Сарабет Грийнбалм, живуща на Западна 112 — започна Рурк, допря устни до шията й, сетне докосна гърдата й: — Интересуват ме всички финансови операции, предимно преводите на суми, които е правила напоследък.
РАБОТИ…
— Мисля, че разполагаме с достатъчно време за… — промълви Рурк и обърна Ив към себе си. Притисна устни към нейните и тя изпита главозамайващо усещане.
ИМАМ ЖЕЛАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
— Май се излъгах. — Той шеговито захапа долната й устна. — Този приятел работи по-бързо, отколкото очаквах. Ето сведенията, които те интересуват, лейтенант.
Ив смутено се изкашля, сетне с дълбока въздишка заяви:
— Признавам, че си те бива. — Отново въздъхна и добави: — Много си добър.
— Знам. — Рурк използва смущението й и я придърпа на скута си.
— Не се закачай, не виждаш ли, че съм заета?
— Аз също. — Обърна я с гръб към себе си и закачливо я целуна по врата. — Върши си твоята работа, а пък аз ще се позанимавам с теб.
— Не мога да се съсредоточа, когато ме… — Тя изпъна рамене, сподави смеха си и се втренчи в монитора. — Изглежда, че Сарабет е давала почти всичките си пари за наема на апартамента и за дрехи. Престани! — Тя плесна Рурк през ръцете, тъй като сръчните му пръсти вече бяха успели да разкопчаят ризата й.
— Не е необходимо да си облечена, за да проучваш информацията — закачливо изрече той и понечи да съблече ризата й.
— Слушай, приятел, май си забравил за резервното ми оръжие и ако продължаваш да нахалстваш… — Ив внезапно скочи на крака. — Ето го! По дяволите открих точно каквото ми трябваше — връзката между двете жертви.