Рурк примирено въздъхна и реши, че точно сега не ще успее да я прелъсти. Погледна към монитора и попита:
— Какво откри?
— Преди шест седмици е превела три хиляди долара по сметката на агенцията „Лично за вас“. — Обърна се и го погледна, лицето й беше пламнало от възбуда. — Сарабет и Мариана са използвали една и съща агенция за запознанства. Това не е случайно съвпадение. Искам имената на мъжете, които компютърът е избрал за Сарабет — допълни тя, но като видя въпросителния поглед на Рурк, поклати глава. — Не, ще действам по каналния ред. Утре ще отида в агенцията и ще поискам списък на „кандидатите“.
— Можеш да го имаш след няколко минути.
— Но няма да бъде законно. — Ив се постара да запази сериозното си изражение, когато Рурк иронично се усмихна. — Това не ти влиза в работата. Все пак съм ти благодарна за предложението.
— Намери начин да изразиш благодарността си.
Тя отстъпи, застана между бедрата му и го изгледа, сетне се настани в скута му.
— Ще ти позволя да ме любиш… след като направя с теб онова, което желая.
Рурк вплете пръсти в косата й и притегли главата й така, че устните им почти се допряха.
— Съгласен съм.
Пета глава
Ив седеше пред домашния си компютър и подреждаше събраната информация. Бледите лъчи на зимното слънце проникваха през остъклената стена зад нея. Възнамеряваше до обяд да рапортува на командира, но първо трябваше да уточни още няколко подробности.
— Компютър, включи се. Искам всички данни за агенцията за запознанства „Лично за вас“, намираща се на Пето авеню в Ню Йорк.
РАБОТЯ…
„ЛИЧНО ЗА ВАС“ Е ОСНОВАНА ПРЕЗ 2052. СОБСТВЕНОСТ НА РУДИ И ПАЙПЪР ХОФМАН.
— Стоп. Искам потвърждение, че агенцията принадлежи на Руди и Пайпър Хофман.
ПОТВЪРЖДАВАМ. АГЕНЦИЯТА Е СОБСТВЕНОСТ НА РУДИ И ПАЙПЪР ХОФМАН, БЛИЗНАЦИ, ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИШНИ. ЖИВЕЯТ НА ПЕТО АВЕНЮ №500. ДА ПРОДЪЛЖА ЛИ С ПРОУЧВАНЕТО НА АГЕНЦИЯТА?
— Не. Искам пълна информация за собствениците.
ТЪРСЯ…
Докато компютърът извършваше операцията, Ив поръча на автоготвача да й приготви кафе. Още не можеше да повярва, че онези двамата са брат и сестра. Наблюденията й подсказваха, че по-скоро са любовници. Спомни си как се споглеждаха и докосваха и се запита дали между близнаците няма кръвосмесителна сексуална връзка. При тази мисъл почувства, че й се повдига.
С крайчеца на окото си долови някакво движение, след миг Рурк влезе в кабинета й.
— Добро утро. Много си ранобудна.
— Исках да подготвя рапорта си за Уитни. — Взе чашата си от автоготвача и приглади косата си. — Искаш ли кафе?
— Да. — Той усмихнато взе чашата й и не обърна внимание на киселата й гримаса. — Почти през целия ден ще имам заседания.
— Не ми казваш нищо ново — промърмори младата жена и програмира автоготвача да приготви второ кафе.
— Но можеш да се свържеш с мен, ако съм ти необходим.
Тя се готвеше да му отвърне, когато компютърът сигнализира, че е приключил с търсенето на информацията.
— Добре, ще ти се обадя. Трябва да… — Ив изненадано изкрещя, щом Рурк я сграбчи за ризата и я привлече към себе си. — Хей, какво си намислил? Компютър, стоп! — извика и отблъсна съпруга си.
— Харесва ми как ухаеш всяка сутрин — промълви той и се наведе да помирише косата й.
— Използвам най-обикновен сапун.
— Знам.
— Хайде, вземи се в ръце — нареди му тя и мислено го прокле, защото беше накарал сърцето й лудо да бие. — Предстои ми тежък ден — добави и машинално го прегърна.
— На мен също. Липсваш ми, Ив. — Той отмести чашата си и се притисна до съпругата си.
— През последните седмици и двамата бяхме доста заети — промърмори тя и си помисли колко щастлива и спокойна се чувства в прегръдките му. — Невъзможно е да се откажа от разследването на този случай.
— Не съм и очаквал да го сториш. — Рурк потърка страната си в нейната и си каза, че още не може да преодолее ужаса си от онова, което й се беше случило толкова наскоро. — Ще бъда доволен, ако успея да открадна няколко минути от времето ти. — Леко я целуна по устните и добави: — Знаеш, че ме бива по кражбите.
— Как се осмеляваш да ми го напомняш? — Ив се усмихна и обгърна лицето му с длани.
Пийбоди стоеше на прага и се питаше как да постъпи. Прекалено късно бе да отстъпи в коридора, но се страхуваше да влезе в кабинета и да прекъсне двамата влюбени. Те дори не се целуваха, а само стояха прегърнати, ала лицето на Пийбоди пламна и тя със завист си помисли, че едва ли ще намери мъж, който да я обича толкова много.