— Ивет, бъди така добра да покажеш някои мостри на скъпата лейтенант Далас.
— Не ме интересуват другите ви продукти. — Ив леко се усмихна на Ивет. — Ще купя парфюма, който споменахте.
— Великолепен избор — възкликна секретарката и за малко не коленичи пред нея. — За вас ли е?
— Не, искам да го подаря.
— Прекрасен и щедър подарък. — Ивет извади от джоба си миниатюрен компютър. — За мъж или за жена е предназначен?
— За жена.
— Опишете ми я по-подробно. Каква е — напориста, стеснителна или романтичка?
— Интелигентна е — отговори Ив, мислейки за доктор Майра. — Проявява разбиране и съчувствие към ближните си. Истинска професионалистка е.
— Много добре. А сега опишете външността й.
— Средна е на ръст, слаба, с кестенява коса, сини очи и бяла кожа.
— Прекрасно описание — угоднически възкликна Ивет и си помисли, че описанието повече подхожда за полицейски рапорт. — Какъв оттенък на кестенявото е косата на дамата, каква е прическата й?
Ив тежко въздъхна. Покупката на коледни подаръци се оказа доста трудна работа. Опита се да се съсредоточи и описа най-добрата психиатърка в Ню Йорк.
Когато сътрудничката й се появи, Ив вече беше избрала и шишенцето за парфюма и чакаше Саймън да й предаде разпечатката и диска.
— Пак сте пазарувала! — обвинително заяви Пийбоди.
— Грешиш, отново купих нещо.
— Къде да доставим поръчката ви, лейтенант? В службата или в дома ви?
— У дома.
— Желаете ли специална опаковка?
— Опаковайте го, щом толкова искате. Саймън, още дълго ли ще трябва да чакам?
— Почти съм готов, скъпа госпожо лейтенант. — Той вдигна поглед и лъчезарно й се усмихна. — Толкова съм щастлив, че имах възможност да помогна на полицията. — Пъхна разпечатката и диска в плик от златисто фолио и продължи: — Добавих и няколко мостри. Надявам се да харесате продуктите ни; знайте, че по всяко време сте добре дошла тук. С удоволствие ще поработя за подчертаване на естествената ви красота.
Шеста глава
На Пето авеню цареше обичайното празнично оживление. Забързани минувачи се блъскаха по тротоарите, на светофарите и пред огромните витрини; всички изгаряха от желание да влязат в магазините и да похарчат парите си за подаръци.
Някои вече се бяха натоварили като мулета и с лакти си пробиваха път, напразно опитвайки се да намерят свободно такси.
Рекламните хеликоптери насърчаваха и без това почти умопобърканите хора към по-безразсъдни покупки, като непрекъснато обявяваха разпродажби на стоки, „без които потребителят не можел да живее“.
— Имам чувството, че всички са полудели — отбеляза Ив, докато наблюдаваше разразилата се битка за места в огромния автобус, пътуващ към центъра на град.
— Самата вие купихте нещо само преди половин час.
— Да, но постъпих като разумен и цивилизован човек и не се блъсках по магазините.
Пийбоди вдигна рамене и заяви:
— Харесва ми предпразничната суматоха.
— В такъв случай ще те ощастливя. След малко ще слезем от колата.
— Тук ли?
— По-бързо ще се придвижим пеша. — Ив паркира близо до пресечката на Пето авеню с 51 улица. — Бижутерският магазин е само на няколко преки оттук.
Пийбоди си запробива път през тълпата и настигна началничката си едва на ъгъла. След няколко секунди носът й почервеня от мразовития вятър, който фучеше из улицата като буйна река през каньон.
— Мразя празниците — промърмори Ив. — Повечето от тези хора дори не живеят в Ню Йорк. Но всяка година през декември идват от най-затънтените краища на страната и задръстват улиците.
— Не забравяйте, че оставят парите си в нашия град.
— И предизвикват закъсненията на превозните средства, пътнотранспортни произшествия, повишаване на престъпността. Опитай се вечер около шест да се добереш до който и да било район на града. Преживяването е кошмарно. — Тя свъси вежди, когато я лъхна миризмата на печено месо, идващо от подвижния павилион на ъгъла.
Внезапно се разнесе вик. Ив видя как крадец с въздушни кънки нападна две жени, грабна чантите им и се понесе сред множеството.
— Лейтенант, видяхте ли какво се случи?
— Да. — Ив забеляза победоносната усмивка на крадеца, който ловко се промушваше сред минувачите и набираше скорост, докато те изплашено отскачаха встрани.
Той се приведе, извъртя се, сетне се насочи вдясно от Ив. За миг очите им се срещнаха — неговите искряха от възбуда, нейните блестяха като стомана. Тя замахна и го удари с юмрук. Ако улицата беше празна, навярно младежът щеше да отхвръкне поне на три метра. Ала сега се блъсна в групичка хора, падна по гръб и вирна крака. От носа му бликна кръв, очите му се забелиха.