— Първо се заеми с козметичните средства. — Тя машинално приглади косата си, слезе от ескалатора и се качи на асансьора. — Ще се чуем след два часа.
Прекоси малкото фоайе и влезе в кабинета на психиатърката. Секретарката отсъстваше, а доктор Майра се взираше в монитора на компютъра и отхапваше от сандвича си.
Ив се възхищаваше от нея. Доктор Майра забелязваше всичко, дори наглед незначителните подробности; беше успяла да разгадае тайната на Ив, която самата тя несъзнателно се бе опитвала да потисне.
Ив не знаеше защо я чувства толкова близка. Прекланяше се пред способностите й, въпреки че на моменти проницателността на психиатърката я караше да се чувства неловко.
Майра беше дребничка, изящна жена с мека кестенява коса, която падаше на вълни и обрамчваше красивото й лице. Обикновено носеше елегантни костюми в бежово, сиво и черно. За Ив тя беше олицетворение на истинска дама.
На пръв поглед никой не би предположил, че тази елегантна жена, която никога не повишаваше глас, се занимава със слабоумни, с престъпници и хора, склонни към сексуални извращения.
Съставените от нея психологически профили на умопобъркани и убийци оказваха неоценима помощ на нюйоркската полиция.
Ив застана на прага и почака по-възрастната жена да я забележи. Доктор Майра се обърна и сините й очи приветливо заблестяха.
— Не исках да те прекъсвам, но секретарката я нямаше…
— Има обедна почивка. Влез и затвори вратата. Очаквах те.
Ив смутено промълви:
— Не исках да прекъсвам обяда ти.
— Ченгетата и лекарите нямат определено време за обедна почивка. Хапват на крак и продължават работата си. Между другото, гладна ли си?
— Не съм. — Повдигаше й се от шоколадчето, което беше изяла и тя се питаше от кога ли автоматът не е зареждан с пресни закуски.
Въпреки отказа й, Майра поръча на автоготвача да приготви чай. Ив вече се беше примирила с този ритуал. Насила пиеше ароматната отвара, за да не обиди психиатърката.
— Запознах се с данните и сведенията, които си ми изпратила, както и с рапортите ти по двата случая. До утре ще подготвя пълния профил на престъпника.
— Какво можеш да ми кажеш днес?
— Може би някои малки подробности, които сама не си проумяла. — Майра се настани в дълбокото кресло, подобно на онези в салона на Саймън.
Забеляза, че посетителката е прекалено бледа, а лицето й изглежда изпито. Не беше виждала Ив от преждевременното й завръщане на работа и веднага разбра, че по-младата жена не е трябвало да прекъсва отпуската си. Ала тя не изрази на глас мнението си, а предпочете да опише престъпника.
— Лицето, което търсите, най-вероятно е от мъжки пол, на възраст между трийсет и петдесет и пет. Той е умен, умее да се владее и умело планира начинанията си. Обича да бъде центъра на внимание и смята, че го заслужава. Претендира да бъде добър актьор, може би по някакъв начин е свързан с тази професия.
— Спомням си как погледна към камерата и намигна, сякаш се наслаждаваше на ролята си.
— Точно така — кимна Майра. — Преоблича се като Дядо Коледа и оставя „подаръци“ на местопрестъплението не само за да подведе, но и заради иронията в цялата ситуация. Питам се дали вижда ирония в жестокостта си. — Тя въздъхна и отпи от чая си, като съжали, че не е добавила витамини към напитката на Ив. — Не изключвам подобна възможност. За него това е сцена, представление, което подготвя с най-големи подробности. Страхливец е, но е много предпазлив.
— Всички убийци са страхливци — заяви Ив, а психиатърката наклони глава.
— Навярно мислиш така, защото според теб отнемането на човешки живот не е оправдано, освен когато защитаваш друг живот. За теб извършването на убийство е върховна проява на малодушие. Но в този случай бих казала, че престъпникът осъзнава слабостта си. Бърза да упои жертвите си не за да им спести страданията, а защото се бои, че ако се съпротивляват, ще бъде победен. После „подрежда“ сцената. Привързва жените към леглото преди да разреже дрехите им. Не ги съблича в пристъп на гняв и здраво ги завързва, след което предприема следващата стъпка. Сега жертвите му са безпомощни и му принадлежат.
— После ги изнасилва.
— Да, след като са завързани, голи и безпомощни. Той знае, че ако са свободни, ще го отблъснат. Много жени са го отблъсквали, ала сега може да прави каквото си пожелае. Иска жертвите му да го наблюдават, да знаят, че са във властта му и че въпреки усилията си никога не ще му се изплъзнат.
Думите й накараха Ив да се почувства още по-зле. Ужасяващите спомени нахлуха в съзнанието й.